Пещера в Перигор, Франция, е източник на информация за еволюцията на климата през последните 500 000 години, съобщи АФП, цитирана от БТА. Климатологът Доминик Женти изследва галериите, разполагащи се на километри под земята от 1992 г. досега.
Метална платформа позволява на туристите да се възхитят на силуетите на коне, нарисувани преди 20 000 години по стените на пещерите, или да се насладят на сталактитите и сталагмитите.
За палеоклиматолога пещерата дава важна информация. Кислородът в дъждовната вода, проникнала в галериите, се натрупва и спомага за образуването на формации от варовик, а въглеродът е свързан с растенията на повърхността над пещерата. Сталагмитите са "регистър" на климата от миналото. Тяхната вариация е свързана с количеството растения на повърхността над пещерата. Растенията пък са директно свързани с климата, обяснява ученият.
Женти и Людовик Дево, бивш гмуркач от националния флот, изследват европейските и северноамериканските пещери.
Някои счупени варовикови образувания в пещерите се режат с диамантен трион, за да не се нарушава естетическата привлекателност на съответното място. Женти изследва в лаборатория варовиковия прах от сталагмитите. Той използва спектрометър, за да определи количеството въглеродни изотопи и да "дешифрира" климатичните сигнали. Измерването на уран и торий позволява на климатолога да се върне 500 000 години назад.
Подобно измерване е правено и в Китай - учен е проследил еволюцията на местните мусони 640 000 години назад.
Хронологичният анализ на въглерод-14 - радиоактивен изотоп на въглерода, в сталагмитите позволява да се улови отпечатъка върху околната среда в пика на ядрените опити, провеждани в целия свят по време на Студената война.
След 1963 г. Москва слага край на ядрените опити в атмосферата. Това откритие доказва, че въглеродът, извлечен от сталагмитите, е този в атмосферата и в растенията.
Данните от пещерите дават възможност да се реконструират циклите в историята на климата от ледниковия период и промяната в земната орбита. Технологичният прогрес позволява и да се изчислят средните температури в минали периоди.
Оценката на настоящото глобално затопляне, свързано с човешката дейност, се прави благодарение на сензори, инсталирани от 1993 г. 35 метра под земята, в една стабилна среда, се отчитат 12,2 градуса по Целзий. Преди 30 години Женти е отчел 11,1 градуса по Целзий. Това е изключително голямо затопляне за толкова кратък период от време.
"Вече познаваме резките промени от климатичните цикли в миналото, но никога досега не е имало толкова бързо затопляне за толкова кратък период", казва Женти.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}