Голям клуб на най-голямата световна верига „Мариот” е връзката между египетската столица Кайро и парка на пирамидите на хълма на нея. Заради засилените мерки за сигурност, ако не се качвате пеша догоре, а в жегата това си е истинско изпитание, а използвате превозно средство, ще ви спрат веднъж на самия вход и втори път точно преди пирамидата на Хеопс.

Докато колите и автобусите минават щателен контрол, туристите бързат за първи снимки на фона на сградата, която в продължение на 4400 години е най-високото здание в света, като е детронирана от Айфеловата кула чак през 1889 г. Следващата спирка е на най-високата точка на хълма от пясък, който изглежда като безбрежно жълтеникаво пустинно море. А някога е било истинско, на чийто бряг са вдигнати постройките – именно така е станало възможно и да се доставят всичките тези камъни за градежа – дошли са на плавателни съдове по Нил. Сега той е на 3-4 км от пирамидите. Именно там, на втората спирка, всички си правят селфита или така досадните снимки, на които държат, подпират се или мачкат пирамидите.

Виждат се и трите – на Хеопс, сина и внука му, както и две по-малки, които са се поразрушили. Там има и голям стан за коне, характерни за Египет традиционни каручки и за камили. Техните водачи са изключително досадни в подканването на туристите да използват услугите им. Понякога използват баналния номер да излъжат, че не искат пари, туристът да се снима доволен на гърба на камилата, а когато понечи да слезе, да не го свалят, докато не даде колкото му поискат.

По-мъдрият вариант е предварително договаряне. Същото важи за търговците, които пък гъмжат на третата спирка. Тя е при пирамидата на Хефрен, зад Хеопсовата. Там пък можете да се опитате да се качите на някакво ниво по камъните – огромни блокове, почти отвесно разположени, както се вижда от близо. А някои се опитват да дълбаят, но е много сложно. Виждат се надписи на кирилица с инициални, но любовни, от типа „Само Локо” няма.

Четвъртата спирка е в другия край на парка – долу при сфинкса. Както на табелите, така и по думите на местните двете понятия са неделими. Те казват и пишат ”пирамидите и сфинкса”, не само „пирамидите”.

Фигурата в подножието на причудливите гробници на легендарни фараони е истинска мистерия. Никой не знае и не може да докаже с точност кому е посветена. Никой не знае и не може да докаже дори кой е виновен сфинксът да остане без нос. Дали са били ветровете, дали - завистливата местна средновековна династия на Мамелюците, дали - бесните войници на Наполеон, както гласи най-популярната легенда. Пътят от паркинга до сфинкса е зает от битак за всякакъв вид дрънкулки и сувенири, които са известни като най-евтините в зоната на пирамидите и сфинкса.