Най-хубавата шопска салата в света може да се опита на централния площад на един от най-красивите градове на Адриатика и Средиземноморието Пиран. Той е нещо като необявена столица на едва тридесетина километровата Словенска, а до разпадането на Австро-унгарската империя – Хабсбургска Ривиера.

Вече сме ви водили в нейния най-тузарски курорт Порторож с двореца с категория пет звезди плюс на Кемпински и яхтеното пристанище. „Пристанището на розите” е свързано със съседен Пиран, с който делят общ залив – приятна разходка край морето покрай старите докове отвежда направо в града, наричан още Перлата. Когато го наближавате с бодра крачка, ще щракате с телефона или фотоапарата безспир от всяка възможна позиция, защото разноцветните фасади на градчето на тясната ивица бряг, опънала се като език в морето – има малко нещо от нашите градчета Несебър и Соопол, цялото във венециански стил, са наистина твърде живописна гледка.

Рядко се среща толкова красива панорама по всяко време на деня и във всеки сезон, независимо дали е слънчево или мрачно. Майските празници в края на месеца и следващият юни са прекрасно време за посещение, което и ние избрахме, защото нито е твърде горещо, нито е твърде пълно с туристи.

На влизане в Пиран, озовали се на централния площад, кръстен на легендарния музикант Тартини вечер по залез слънце има концерти, които можете да слушате не само като публика пред импровизираната сцена, но и седнали в някой от чудесните околни ресторанти. Именно там опитахме несравнимата шопска салата, каквато у нас вече не може да се направи. Освен невероятните по качество словенски продукти – зехтин и сол, спечелили средиземноморските класации, тук и бялото сирене, и доматите, и краставиците се оказват вкусни като нашите преди, когато растяха в градините ни, а не в турските и китайските парници, каквито се намират по родните хипермаркети.

Площадът е впечатляващ с овала си и мраморната настилка, като в центъра на композицията естествено се намира най-видният син на Пиран – композиторът и цигулар Джузепе Тартини, на когото е кръстен. Името е италианско, защото по негово време – през 18-и век, градът е владян от венецианците.

В двувековната черква на мегдана има разпятие на 7 века. Отсреща е къщата на Тартини. Повече снимки се правят на червената къща, спомен от венецианците отпреди 6 века. Тя е в характерния за града с каналите стил, много повлиян от византийски и арабски, с богато декорираните арки над прозорците и с характерните балкони. Доминиращите сгради обаче са на общината и на съда. Концертите, за които ви споменахме, се организират пред тях и паметника на цигуларя. Крайбрежната алея е наистина романтична чак до черквата „Сан Клементе” – още един спомен от 500-вековното венецианско владичество, което за разлика от турското робство не е попречило, а напротив – помогнало е на местните хора.

Важният за града храм обаче е „Свети Георги”, на словенски Юрий, разположен край средновековната крепостна стена на Пиран. Катедралата е почти на 7 века, преустроена в бароков стил през 17-ото столетие и реновирана преди няколко години. Тя впечатлява с характерното за барока великолепие на рисуваните като в бална зала на палат тавани и мраморния олтар, с изящно орнаментирания орган. Най-хубавата гледка се открива от черковната камбанария – нещо като реплика на венецианската на катедралния храм, посветен на покровителя на Венеция Сан Марко – храм, за който сме разказвали. Венецианската символика, включително характерните лъвове, могат да се видят тук-там в Пиран, в което няма нищо чудно.

Пиран не е точно морски курорт от гледна точка на плажуването, защото ивиците са каменисти, така че по-добре е да вземете корабче до любимия на югодиктатора Тито остров Бриони, дал името на най-елитната марка за мъжки костюми, или до недалечна Венеция. Освен исторически и архитектурен резерват, Пиран е и фестивален град. През август е неговият артфестивал на името на Тартини, но много по-известен у нас бе рекламният му форум.