На 20 март всяка година хора от всички сфери на живота се събират в Стоунхендж, за да видят изгрева на слънцето по време на пролетното равноденствие. Но тази година, още преди първите лъчи на пролетната зора да са докоснали прочутите мегалити, над процесите е надвиснала сянка.

Месец по-рано, през февруари 2024 г., съдия от Върховния съд отхвърли съдебно оспорване на плановете за изграждане на пътен тунел под обекта на световното културно наследство в Уилтшир, Югозападна Англия, проправяйки пътя за един от най-спорните строителни проекти в Обединеното кралство, пише BBC.

Снимка: iStock by Getty Images

"Това е мрачен ден за Обединеното кралство", казва Джон Адамс, председател на "Стоунхендж алианс" - група, която води кампания срещу проекта за тунел. "Представете си, ако бяхме чули, че ще строят обходен път над египетските пирамиди или естакада през Версайските градини? Щяхме да си помислим, че това е нещо необикновено и неправилно."

Това е дългогодишна сага, като за първи път тунелът е предложен в средата на 90-те години на миналия век. Оттогава насам прогнозните разходи достигнаха 2,5 млрд. паунда.

От Националната агенция за магистралите на Обединеното кралство твърдят, че тунелът ще облекчи задръстванията по натоварения с трафик път A303, който минава покрай Стоунхендж и понастоящем предлага на шофьорите известната гледка към камъните. Основната магистрала ще бъде преместена под земята и ще бъде малко по-далеч от паметника, отколкото сегашния път, който ще бъде заменен с обществен такъв, отворен за пешеходци, велосипедисти и конни ездачи. От Националната пътна агенция твърдят, че това ще подобри преживяването на посетителите, като върне "пейзажа на Стоунхендж в нещо подобно на първоначалната му среда".

Въпреки това ЮНЕСКО осъжда плана, тъй като предложеният тунел навлиза значително в зоната на световното наследство, която заобикаля Стоунхендж и представлява значителен и до голяма степен неразкопан археологически пейзаж. Те заплашват да включат Стоунхендж в списъка на световното наследство в опасност, което е първата стъпка към цялостното му изключване от списъка на световното наследство. "Досега само три обекта на световното наследство са били изключвани от списъка - каза Адамс, - а Обединеното кралство вече има един - морският търговски град Ливърпул, който загуби статута си през 2021 г. Ако Стоунхендж също бъде изваден от списъка, това ще бъде международен срам."

Снимка: БТА

Като оставим настрана престижа, съществуват сериозни опасения относно по-осезаемите последици от прокарването на тунел през обект на световното наследство. "От археологическа гледна точка има сериозни проблеми", казва професор Майк Паркър Пиърсън, археолог от Университетския колеж в Лондон и водещ специалист по Стоунхендж. "Районът, през който ще премине тунелът, е бил част от много гъсто и голямо селище, датиращо от по-късния период, в който е построен Стоунхендж; много вероятно е там да са живели самите строители", казва той. "Около половин милион артефакти ще бъдат изнесени, без да бъдат регистрирани, и изхвърлени на друго място в рамките на възстановената магистрала. Това е не само голяма загуба за нас в настоящето, но и подвеждаща за всички археолози, които биха могли да разкопаят тези неща в бъдеще."

Екологични групи като "Приятели на Земята" са обезпокоени от значителните щети, които проектът за строителство ще нанесе на дивата природа и нейните местообитания. Има и хора, особено членове на езическата общност, за които Стоунхендж е свещено място и които се опасяват, че проектът за тунел може да оскверни пейзажа. "Загубата на хармонията, енергийните връзки и спокойствието ще повлияе и ще възпрепятства мирното удоволствие от общуването по свещен начин и изразяването на почит, уважение и почитане на Висшите духове и предците", пише архидруидът Лоис Лойд в писмо до британското правителство още през 2019 г.

Снимка: Unsplash

Почитането на предците е едно, но в околностите на Стоунхендж има голяма общност от хора, чието качество на живот силно се влошава от натоварения трафик по сегашния път. Той е една от главните артерии между Лондон, Девън и Корнуол, така че трафикът оказва значително влияние върху туризма и търговията в района.

Мнозина смятали, че една от причините за трафика по пътя се дължат на това, че хората намаляват скоростта, за да разглеждат камъните. Но според Джанис Хасет, основател на Групата за действие за трафика в Стоунхендж, това е погрешно.

"Пътят е твърде тесен - не става въпрос за това, че хората намаляват скоростта, за да погледнат камъните", казва тя. "Пътят се намира в Шрютон (най-близкото село), където е измерено, че за един месец 169 000 превозни средства са използвали вход с ширина 8 м. На пешеходците се налага сами да контролират движението, като вдигат ръце, за да пресекат пътя. Трябва да планираш целия си живот в зависимост от пътя - когато живеех в Шрютон, можех да отида до супермаркета само във вторник, защото тогава беше най-спокойният ден за движение."

Стоунхендж е само част от един изключително богат праисторически пейзаж, който някога е включвал структури от камък и дърво. Сред прочутите трудове на Паркър Пиърсън за района е теорията, че ефимерните дървени структури, които отдавна са се разложили, са имали някаква ритуална употреба, свързана с живите, докато тези, на които е отредено да оцелеят през хилядолетията - изградените от камък - са били свързани с мъртвите.

Сега, 4500 години по-късно, същата тази двойственост продължава да доминира в разговорите около Стоунхендж - как да се почита наследството, като същевременно се вземат предвид и живите настоящи хора.

"Трябва да има баланс - казва Хасет - между живите и мъртвите".

Снимка: БТА