Отделно, все повече българи карат курсове и вземат сертификати за леководолази.
По идея на Орлин Цанев, инструктор в водолазен център във Варна, на 25 май 2011 година бившият правителствен самолет Ту-154 от епохата на Тодор Живков беше потопен в Черно море, на около 700 метра от брега в курорта "Св. Св. Константин и Елена".
Вижте снимки >>>
В България вече има много центрове, които обучават водолази, при това инструкторите са професионалисти и са много добри, разказва Орлин Цанев пред БТА. Според него не може да се посочи конкретно на каква възраст са най-често мераклиите да изучават тънкостите на гмуркането.
Обучаваме хора от 17-18 г. до 60 и нагоре години, казва инструкторът. Според него възрастта няма значение, човек може да се гмурка и да разглежда подводните красоти, докато се чувства здрав и в кондиция. Сред курсистите има много дами, разказва още Цанев.
Неговата лична оценка е, че жените се справят като цяло една идея по-добре от силния пол. Причината е, че са по-дисциплинирани, стриктни и са по-спокойни и уверени под водата, казва инструкторът.
Не скрива, че сред мъжете има повече "дървени философи", които смятат, че знаят повече от инструкторите и не се интересуват много-много какво им се говори.
Интересът към гмуркането, разходките под вода, както и към вземането на сертификати за водолази става все по-голям, посочва Цанев. Той отбелязва, че най-често туристите предпочитат дълбочината между 10 и 30-я метър.
Морето ни е много красиво, има прекрасни места, рифове, подходящи за подводни снимки, атрактивни подводни обекти, но стига да има видимост, с усмивка разказва инструкторът и разкрива, че всъщност основният проблем е "характерът" на Черно море - ниска видимост, течения, а през лятото т. нар. термоклинове - разлики в температурата на водните пластове, при което скачаш на 22 градуса вода, а на 10-я метър вече е 5-6 градуса.
Но точно условията в нашето море го правят много добра школа за обучение на начинаещи водолази, допълва инструкторът. Според него, който се е учил у нас, в другите морета не среща трудности.
С усмивка разказва случаи от практиката си, когато при него и колегите му идват чужденци, уж вече минали обучение, които само гледат и обикалят около оборудването.
"Той не може да се облече, а иска под водата, аз какво ще го правя там?!", смее се специалистът. Разказва, че в родните центрове се обучават предимно нашенци.
Основната причина е, че чужденците са в страната за кратък период от време, а дори да са за по-дълго няма гаранции, че морето ще позволи ежедневно гмуркане. Поради същата причина много от центровете всъщност провеждат част от курсовете си в Гърция.
Тук започваме обучението на хората, но ги "довършваме" в Гърция, защото там каквито и ветрове да духат, винаги има места с идеални условия за гмуркане и не се пропускат дни, разказва Цанев. Той уточнява, че в практиката си е имал случаи, в които започва да обучава курсисти, но под водата става ясно, че няма видимост на няколко метра разстояние и се налага да ги издирва.
Естествено е - за да не разочароваме хората, веднага отиваме на юг, а там вече няма проблем с видимостта, посочва Цанев.
В България идват много чужденци, които обичат да се гмуркат до потънали кораби, разказва специалистът. По думите му най-много са англичаните, руснаците и украинците. Румънците също имат интерес.
Чужденците проявяват голям интерес и към потопения самолет на Тодор Живков. При добра видимост в морето старата летателна машина се радва на посещаемост. Всъщност самолетът стана прекрасен изкуствен риф, целият е обрасъл вече, казва Цанев. И допълва, че държавата трябва да стимулира такъв вид дейности, тъй като в момента у нас има само два умишлено създадени рифове - потопен кораб край Созопол и самолетът на бившия първи.
Във Варненския залив интерес за чужденците представляват няколко потънали баржи от Втората световна война, разкрива още инструкторът. Има един танкер, три подводници, които също привличат вниманието, допълва Цанев.
На север от Варна, към Балчик, има страхотен кораб на 16-17 метра дълбочина, за който обаче няма никаква информация кога е потънал и какво е правил в български води, пояснява той. Въпреки липсата на информация за този кораб обаче, когато се разчу, че има такъв, веднага се намериха подводни иманяри и го разграбиха, с огорчение разказва инструкторът.
После допълва, че подводното иманярство е страхотен проблем, но трудно ще се справим с него, защото няма правила. Всъщност браншът страда като цяло от липсата на правила, допълва Цанев. По думите му законодателството за този сектор е старо или изобщо липсва. За да отидеш до военен подводен обект, трябва писмено разрешение от военните, което много затруднява работата на инструкторите, разказва Цанев.