Прага е прекрасна през октомври | Trip.dir.bg

Наричат Прага „дунавска столица”, а истината е, че тя се намира на река Вълтава, която я свързва с града и замъка Чески Крумлов, за който ще разказваме друг път, а също с едно от трите винарски селища в Чехия, което – по ирония на съдбата - носи същото име като нашия Мелник. Това го пишем, защото започнахме сериала за малките Виени с новото вино и го продължихме с ценна информация за токайското.

Иначе Прага, която често наричаме и „златна”, всъщност е много по-картинно определяна от местните хора като „Златен кораб на Вълтава”, е много по-известна заради своята бира, заради която идват и немалко от туристите. И тя като Будапеща е разделена на по-хълмиста и по-равна част от реката. Ако се чудите коя да изберете за настаняване, ние ви препоръчваме горния град. Храдчани е названието на зоната заради двореца на хълма. Това е и неговото име. Думата „храд”, която не е случайно, че е почти същата като нашето „град”, означава „дворец”, „замък”. Наоколо е чудесен зелен район, в който има и малки хотелчета като „Йелени двор” с ретро обстановка, пухено спално бельо, високи легла като едно време. Или пък да изберете нещо по-претенциозно като „Савой”. Спи се като на село, от чистия въздух и тишината. Глъчка има около двореца, който е и действащ президентски, където туристите разглеждат феноменалните стенни килими, другите ценни експонати, снимат се с гвардейците, щракат си селфита на фона на панорамата от високо към чудно обагрената в златисто и червено гора по хълма надолу.

От двореца можете да слезете към прочутия Карлов мост, свързващ горния и долния град, покрай цяла върволица от чудесни кръчми. Пробвали сме няколко и не сме намерили лоша. Отвъд прочутия мост, едно от местата, където най-много обичат да се снимат туристите, на другия бряг минавате през лабиринт от малки улички, които водят до „Старе место” покрай сувенирни магазинчета, някои от тях държани и от българи, а също около оригинални кръчми. Нашият съвет е, ако е станало време за обяд или вечеря, да намерите нашата любима от многото посетени в Прага, която носи почти българско название „У войводу” и се помещава в сграда, която силно напомня наша възрожденска кръчма. Тя е била мини пивоварна, а по стените ще видите снимките на много известни чешки и не само личности. Някога използваният котел за варене заема централно място в основното приземно помещение, има и по-нисък етаж в дълбочина. Можете да прекарате часове на пиво и наденички или пражка шунка, ако държите на туристическите брандове. Може най-питата пражка бира да е „Старопрамен”, но по наш вкус най-добрата чешка изобщо е „Урквел”, която идва от обетованата земя на кехлибарената напитка – Пилзен. В кръчмата, разбира се, я предлагат.

Старе место, както е името на централния площад на Прага, на няколко минути пеш от „У Войводу” е забележително с часовниковата си кула, най-вече с танца на фигурки, покрай биенето на хронографа, който забавлява не само децата. На площада можете да седнете в многобройните заведения, да разгледате картини на най-известния художник на Чехия - Кокошка, както и да поемете по улицата на бутиците, където шопингът е на по-високо от софийското ниво с бутици на „Диор”, „Луи Вюитон” и всички останали водещи световни марки. В тази вече много по-тиха част на пражкия център, встрани от площада, е старото еврейско гето, опоетизирано от неговия най-известен по цял свят син Франц Кафка. Най-посещавана тук е сградата на еврейското кметство, забележителна със своята часовникова кула – вместо с числа, циферблатът е изписан със знаци на иврит.

Другото най-известно туристическо място на Прага е „Вацлавски намести” или Вацлавския площад, на две крачки в една от преките е посолството на България в чешката столица. Някога той е бил конски пазар, така се е и наричал. От 170 години обаче носи сегашното си име. Придобива световна известност точно преди половин век, когато при потушаването на Пражката пролет – въстание за социализъм с човешко лице, потъпкано от съветски и български войски, тук се самозапалва студентът Ян Палах.

В единия край на площада, център на т.нар. Нове место или новия град, по-високия край, са Националният музей и паметникът на княз Вацлав. По протежение на улиците от двете му страни има много магазини, където пазаруването е доста изгодно, както и заведения. Слизайки надолу, по една от преките вляво стигате до нашето посолство, а вдясно можете да свиете по улиците с много магазини, заведения и малки хотели на стария град, всеки ще намери своето любимо място за настаняване, хранене или пазаруване в тази част на града. Тя съчетава по един типично чешки начин уютна комбинация от ретро екстериори с модерни интериори. Ние си харесахме още едно кътче от този толкова спокоен и симпатичен град.

От ниския към високия град можете да се качите с фуникулар – нещо средно между трамвай и лифт по хълма, но можете да долазите догоре и ходейки. Като ирония или като духовен мост към манастира на върха, който е чудесно да посетите, по пътя си ще видите пластики и пана, като да извършвате Ходене по мъките. С точно толкова спирки и напомняне за главната драма в Библията – как Христос стига до Голгота, където е разпнат, за да възкръсне. Разходката сред прекрасно поддържания парк е доста добра идея за есента, когато няма да се изпотите, което би станало през лятото.

Туристите обичат повече едно друго място в Прага, което обаче има повече слава, отколкото създава благоприятно впечатление. Това е типичната кръчма „У Флеку”, станала световно известна с приключенията на Швейк – войника, който е любимият литературен герой на Чехия. Може да бъде сравнен с Бай Ганьо по комизма, но е от много по-висока класа от нашия образ. „У Флеку” носи дъха на соца, на чешкия аналог на „Балкантурист”, липсва уют, а поради вечните тълпи в кръчмата храната не е на ниво, а бирата навсякъде можете да я пиете. Легенда е, че можете да се облекчите под масата, поне ние не видяхме никой да го прави на място. Но пък запомнихме завинаги от келнера нещо, което може да послужи за прекрасен – приятен и полезен финал на нашата сага за Прага: „Ако успеете да издържите на напора да не посетите тоалетната след първата бира, можете да пиете дълго без притеснение. Ако се облекчите след премиерното пиво, ще го правите след всяко следващо”.