Ако в България да си хижар не изисква нищо особено освен ентусиазъм, то в Швейцария това се оказва сериозна професия, с много изисквания.
Да поддържаш хижа и обслужваш посетителите изисква особено отношение, както към природата, така и към хората, които обичат да прекарват време в планината. Това занимание, обаче представлява на практика почти денонощен труд. Какво означава да работиш като хижар и то не къде да е, а в Швейцария?
"В Швейцария е много трудно да станеш хижар, това е много престижна професия, конкуренцията е много голяма, а нас ни одобриха през 2018 година, разказа за "Закуска на тревата" по БНР българката Мариана Родер, омъжена за швейцарец. Тя заедно със съпруга си управляват малката хижа Бифертен в Западна Швейцария, която се намира на плато на 2400 м надморска височина.
Красивите гледки от хижата вървят със силния и студен вятър на Алпите дори и през лятото. Семейството готви цялата храна за посетителите, като използва само биопродукти от местните производители.
"Хижите в Швейцария са собственост на Швейцарското алпийско дружество, както и на някои по-малки дружества. Ние като хижари стопанисваме обекта, като вместо фиксиран наем на дружеството се дава част от приходите - около 74 % от нощувките и около 13% от приходите от храна и напитки.
"Нашата хижа е за 24 души, като след ремонта разширихме столовата. Запази се обаче автентичен вид - няма баня за посетителите, няма топла вода, тоалетната е навън, няма лукс, но въпреки това е много красива, уютна и модерна.
В тези 4 месеца за туризъм ти като хижар трябва да си на разположение 24 часа. Нямаш никакво свободно врече за себе си. Дори и в лошото време трябва да си на хижата, защото може да се появи някой, който бедства, особено защото има много алпинисти.
Удобства няма, но красотата е невероятна, няма замърсяване, но пък нямахме никакво лично пространство, малко трудно свикнахме с това.
Ако забравиш нещо, когато зареждаш продуктите с хеликоптер, после трябва да тичаш с раничката надолу. Четири полета направихме на сезон, от гледна точка на екологията, затова е необходимо много добро планиране, разказа още Родер.
Тя поясни, че отпадъците се събират разделно и се свалят със самолета надолу, а тъй като нямат пречиствателна станция, отпадните води от миенето н съдове не се позволява да се изливат в природата, затова използват уред за отделяне на мазнината от отпадната вода.
Събират я в контейнери и я свалят в пречиствателната станция в града. Това важи и за фекалиите в тоалетната - там има разделна тоалетна, така че да се опазва природата чиста.