Призрачна гара в Европа възкръсва за нов живот | Trip.dir.bg

Планинският "Титаник" - така преди век е наричана гарата в малкото испанско градче Канфранк на границата с Франция. Някога тя е била една от най-оживените, впоследствие преживява упадък, а днес изглежда, че има шанс да се възроди.

Вижте снимки >>>

Преди време тя е най-пищната гара в света, издигаща се внушително на френско-испанската граница, припомня репортаж на Би Би Си, цитиран от profit.bg.

При строежа на гарата в Канфранк не се пестят средства, тя трябвало да е дръзка и модерна, изградена от желязо и стъкло, допълнена с болница, ресторант и жилищни квартали за митническите служители от Франция и Испания.

Гарата е наричана „Титаник на Пиренеите“, защото разполага с 365 прозореца, по един за всеки ден от годината, стотици врати и перони с дължина над 200 метра.

Въпросът е как такава екстравагантна гара високо в планинско селище с население от едва 500 души изобщо е можело да бъде построена.

В началото на XX век испанските и френските власти имали голям проект да отворят границата си през Пиренеите, като позволят повече международна търговия и пътувания. Това бил особено амбициозен план, включващ десетки мостове и множество тунели, прокопани през планината.

В един момент работата спряла, тъй като френските работници били изпратени да се сражават в Първата световна война. Те били заменени от испански колеги. Гарата била построена от испанската страна на границата, но един от пероните все още се смята за френска територия, нещо като чуждестранно посолство. Френските полицаи и митничари изпращали децата си във френско училище в селото.

Но в деня, в който гарата е открита през 1928 г. от френския президент Гастон Думерг и испанския крал Алфонсо XIII, недостатъците бързо излизат наяве. Широчината на жп линиите била различна, така че пътниците все пак трябвало да сменят влакове. Превозването на стоки ставало твърде бавно. Крахът на Уолстрийт през 1929 г. не помогнал.

В началото на 30-те години на миналия век само 50 пътници на ден използвали втората най-голяма гара в Европа. След това нещата се влошили още повече. По време на испанската Гражданска война Франко наредил тунелите от испанската страна да бъдат запечатани, за да не могат републиканските бунтовници да пренасят контрабандно оръжие в страната.

Когато гарата била отворена отново по време на Втората световна война, тя била използвана от хиляди евреи и войници на съюзниците, за да избягат от Испания.

Днес кметът на Канфранк, чийто баща бил митничар на гарата, разказва, че тя се превърнала в разузнавателен център за съюзниците, но германците също използвали жп линията, за да превозват откраднатото злато от Европа.
 
След войната французите загубили интерес към линията и състоянието й се влошило. След като влак дерайлирал от френската страна на границата през 1970 г., това бил краят и Франция се отказала от линията.

Населението на Канфранк, което нараснало до 2000 души благодарение на гарата, пак намаляло до 500 жители. Голямата сграда започнала да се руши, а релсите ръждясали.

Но преди няколко години местните власти в Арагон решили да купят мястото и да го възстановят с аргумента, че то е важна част от испанската история. В последните четири години 120 000 души посетили гарата -  много повече, отколкото пътниците, които използвали линията, докато съществувала.

Почти всички туристи били испанци. Те били впечатлени от размера на гарата и вероятно били горди от нейния символизъм. Днес дори през нея минават два влака дневно между Сарагоса и Канфранк.

Сега властите в Арагон искат не само да превърнат гарата в хотел, а да изградят още една точно до нея и да възобновят пътуването с влак през Пиренеите. Френските власти в Бордо също са се съгласили да отворят отново линията от тяхната страна.

Ако всичко върви по план, "Титаник" на Пиренеите може да се върне в играта до пет години.