Психеделичните гъби и Дядо Коледа: Имало едно време една необикновена история

05:15 | 25.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Психеделичните гъби и Дядо Коледа: Имало едно време една необикновена история

В тази необичайна теория за Дядо Коледа главният герой е червената мухоморка, а как тя се появява в легендата, списание National Geographiс разказва

15:52 | 24 декември 2024 | Редактор : Галина Чолакова 1 1386 Снимка: AP Photo/Michael Probst,/БТА

Откъде се е появил съвременният мит за Дядо Коледа? Според една от теориите Дядо Коледа е саамски шаман. Саамите са коренното население на Сапми (наричано от всички нас Лапландия) в Северна Скандинавия. Някога саамските шамани събирали и изсушавали Amanita muscaria - психеделичните гъби с червени и бели петна, известни като мухоморка - и на зимното слънцестоене ги давали като подарък през отворите на тавана на колибите в селото (тъй като вратите били затрупани със сняг), пише списание National Geographic.

Понеже саамите са пастири на северни елени, когато техните шамани поглъщали гъбите, си представяли своите елени да летят, водени от самите тях.

За да се подсили ефектът, разказът отбелязва, че за саамските шамани е било обичайно да носят червени костюми и че подаръците, опаковани в червено и бяло под коледната елха, имитират гъбите, растящи в подножието на вечнозелени растения.

"Историята за Дядо Коледа, произлязъл от шаманската традиция на саамите, има много недостатъци", твърди Тим Франди, асистент по скандинавски изследвания в Университета на Британска Колумбия и член на общността на саамите в Северна Америка. "Теорията е широко критикувана от хората саами като стереотипно и проблематично романтизирано погрешно тълкуване на действителната култура на саамите."

Снимка: iStock/Getty Images

За да провери дали теорията се основава на факти, Франди се обръща към историята на традициите на саамите през зимата. Juovllat, или Yule, било време за скриване от ужасяващия stállu, създание, което изсмука жизнения дух на саамите с желязна тръба. Тъй като stállu са най-активни около Коледа, традициите на саамите включват предпазни мерки, като пазене на абсолютна тишина, включително от децата, поддържане на спретнат вид на купчината дърва за огрев, за да не се промъкне stállu между тях, и оставяне на вода, която stállu да пие вместо кръв.

"Тези обичаи не са точно радостни или забавни", отбелязва Франди. "Хората саами и целият скандинавски север имат традиции, които се различават много от тези, свързани с Дядо Коледа. Това е основната червена лампа, че нещо не е наред с тази теория.

За щастие, през 50-те години на миналия век скандинавската традиция, свързана с Jultomten, подобен на гном коледен елф, до голяма степен заменя stállu сред саамите.

Франди продължава да развенчава тази теория, елемент по елемент: Червената мухоморка е била използвана в голяма част от Сибир като лекарство, променящо съзнанието, но има оскъдни доказателства, че саамите noaiddit (шамани) са я използвали в своите ритуали; по-скоро е известно, че те предизвиквали екстатични трансове, използвайки музика, алкохол или болка. Докато дрехите на сибирските шамани понякога се свързват с гъби, тези на саамите не. Всъщност не се знае достатъчно за саамските шамански регалии, тъй като има малко запазени свързани с това археологически обекти.

"Въпреки че е възможно, дори вероятно, саамите да са използвали преди това мухоморката, малко вероятно е това да е имало някакво значимо въздействие върху коледните традиции в Европа", казва Франди. Единственият случай на връзка между саамски шаман и Amanita muscaria, за който Франди знае, е твърдението на финландски етнограф от 40-те години на миналия век, че саамският шаман Инари (Inari Sámi noaiddit) консумирал мухоморка със седем точки.

"Израствайки финландец, швед и саами, никога не съм чувал за асоциации на гъби с Коледа ... докато Ikea не започна да продава украси от гъби за коледни елхи", разсъждава Франди. "В Сапми тези гъби изникват през септември и до декември отдавна са изчезнали под снега."

Какво всъщност е вдъхновило историята за Дядо Коледа

Коледа, както повечето християнски празници, е заместител на езическите празници, традиционно провеждани по същото време. За да отпразнуват зимното слънцестоене, древните римляни организирали празник в чест на децата, докато норвежците празнували Юле, като се обличали в страховити костюми и ходели от къща на къща с подаръци.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Едно очевидно влияние върху Дядо Коледа е холандският Синтерклаас, който отдалеч следи поведението на децата и след това язди белия си кон по покривите, оставяйки им подаръци в дървените им обувки. Синтерклаас до голяма степен се основава на Свети Николай, гръцки епископ в ранната християнска църква, известен със своята щедрост и закрила на децата.

Според Мария Кенеди, съдиректор на Фолклорния фестивал в Ню Джърси и асистент по американски изследвания в Университета "Рътгърс", "трансформацията на християнския Свети Николай във фолклорен елф включва сложно взаимодействие на много християнски и езически обичаи около средата на зимата, от Римската империя до скандинавските страни, а след това до Америка и извън нея."

Дядо Коледа, какъвто го познаваме - някой, който доставя играчки в домовете на децата, като лети с шейна, управлявана от северни елени - се появява в Америка през 1822 г. с публикуването на поемата на Клемънт Кларк Мур, "Разказ за посещението на Свети Николай" (известна с първия си ред "Беше нощта преди Коледа"). Редовните изображения на Дядо Коледа от илюстратора Томас Наст в Harper's Magazine в началото на 1863 г. добавят, че домът му е на Северния полюс, а негови помощници са елфите, които правят играчките. Наст също така изобразява Дядо Коледа като възрастен весел човек вместо малък весел елф.

Снимка: iStock by Getty Images

Франди казва, че финландската и шведската употреба на вдъхновено от саамите облекло в коледните предания неволно е свързало народа саами с образа на Дядо Коледа. Например художникът, който създава емблематичния Coca-Cola Santa през 1931 г., Хадън Съндблом, е от финландско-шведски произход. Неговата илюстрация включва "аспекти, вдъхновени от саамите, включително островърхата шапка, яркочервените цветове и силно изрязаната туника с широк колан, смътно напомняща на традиционния костюм (носия) на саами гакти", обяснява Франди.

Това, както и използването на водени от саами северни елени, които дърпат шейнта на Дядо Коледа в коледните паради в градовете в цяла Америка през 20-те години на миналия век, вероятно е точката, където свършва асоциацията между саами и Дядо Коледа.

Но липсата на доказателства в подкрепа на тези елементи от теорията не я спира да се разпространява, преповтаряна от много водещи медии - от NPR и The Guardian до The New York Times и The Atlantic.

"Никога не съм чувал саами да казва, че тази история е достоверна. Това е история, измислена от отделни хора, включваща елементи от културата на саамите, трансформирайки ги в нещо, което не са", казва Франди.

За съжаление, новинарските истории до голяма степен черпят информация от една и съща шепа източници и не цитират членове на местната общност. "Виждал съм много големи новинарски издания да разказват тази история през последните години", отбелязва Франди. "Това, което е най-обезпокоително е, че никой не е отделил достатъчно време, за да се консултира със саами относно достоверността на тези истории.

Психеделичният Дядо Коледа разбираемо пленява въображението. Кой не обича приказка за това как любим митологичен детски герой всъщност не лети по света, а вместо това се спъва във вълшебни гъби? Въпреки това, тъй като теорията е разработена и увековечена от външни хора, тя става по-коварна от просто малка забавна хипотеза.

"Като фолклорист знам, че хората обичат добрите истории... обичат удобното и завладяващо историческо обяснение защо нещата съществуват така, както са днес. Проблемът е, че тези истории често засенчват историческите реалности", казва Франди. "Част от тази история, за съжаление, също така включва заселници, избирателно заемащи или присвояващи аспекти на местната култура като свои собствени."

Саамите вече протестират срещу използването на тяхното културно наследство от финландската туристическа индустрия в лицето на туристическата атракция "Селото на Дядо Коледа" на тяхната земя, тъй като продължаващото им свързване с мита за Дядо Коледа експлоатира тяхната култура.

"Този вид присвояване напомня за колониална злоупотреба с нематериалното културно наследство на саамите. Изборът е направен: да не отделяме време, за да разберем какво означават тези истории в контекста на саамите", казва Франди. "Това е форма на колониален добив."

Историята на еволюцията на Дядо Коледа включва много причудливост - защо да крадете и изкривявате културата на другите в опит да я направите още по-фантастична?

ИЗБРАНО