Речният рай без река е в Мелник | Trip.dir.bg

И да сте били в Мелник, пробвайте да го откриете с нови очи, за което ще ви помогне да стигнете до него не отдолу – нагоре, по традиционния път, а обратно – от горе – надолу. Това може да стане по прекрасния офроуд между Златолист и Роженския манастир. Подравненият коларски път, който е супер за разходка, колело или мотор, макар че превозните средства вдигат бая прах, е доста романтичен и живописен, може би един от най-изненадващите в България. Откриват се чудни гледки към задната част на Мелнишките скални пирамиди. И изведнъж иззад завоя, пак изотзад, излиза като кацнала върху дървета, а не на хълм, Светата обител.

Трасето, наричано и екопътека, всъщност се слива с шосето при изоставената черква, където е гробът на Яне Сандански. Роженският манастир вече не е поле на сражения между враждуващи синоди, както беше през 90-те години. Обаче, всяко зло за добро – щяхме ли да осъзнаваме какво съкровище е обителта, ако за нея не се водеха такива сражения. Ако сте добри планинари, преди да влезете, следвайте табелите и се качите на върха на Мелнишките пирамиди по специалната пътека. Гледката наистина си струва. Ако пък не, влезете през малката и доста артистична врата в манастира.

Черквата е впечатляваща, но новата й подредба не отрежда такова място на Чудотворната икона на Богородица, която е наистина уникална. Повечето хора я подминават, чакайки да запалят свещи на таблите с пясък в предверието на храма. Където, и това е чудесно, няма щанд за продажба на свещи, а те са подредени на маса до дървена каса, в която всеки пуска, колкото прецени. Цени има, но никой не ви спира да помогнете и с повече на храма. Голямото очарование на манастира е неговият двор, изпълнен със средиземноморска растителност, която в този сезон е наистина неудържима. Прекрасна е и планинската вода на каменната чешма с възлова позиция. Вече ги няма купоните по етажите, в които са се потапяли не само наши, но и чужди звезди като Армен Джигарханян, наред с отците.

Сигурно и произведенията на манастирската магерница не са като преди, нямахме възможности да опитаме. Но също като побратимите си на Атон, за които вече сме ви разказвали, и служещите на Бога в този манастир, правят вино и го продават в съседния Мелник.

Пътят до там е кратък, но славен – вие се – на места е само за една кола между красивите стари къщи. По него ще видите и хотел „Речен рай”, само дето покрай него не тече река – от жегата е поизсъхнало коритото й. Същото е и в центъра на града. Целият е „изсипан” покрай реката, грижливо подреден, боцнал по някое цвете на двата бряга.

Най-забавното място в Мелник е Кордопуловта къща. Тя е една от най-впечатляващите като музей на Възраждането в цялата страна, да не кажем, че е най. Със сигурност е най-голямата. И е на 264 г. От времето на Краля Слънце, ако можете да си представите, макар малкото дървета наоколо да са и по-стари. Входът е 3,50 лв. Но си струва поне заради опита да минете детектор на лъжата без облъчване. Как ли? Има един такъв особен тесен коридор, по чиито стени посетителите се опитват да залепят дребни монети. Ако останат, значи човекът е честен, искрен и почтен. Ако паднат – не сте минали детектора.

Другото е дегустация на прочутото мелнишко вино и домашно сирене. Първото можете да го правите в многото магазинчета покрай реката, ако ще си вземате за вкъщи. Ако ли пък не, местните кръчми са най-доброто място не просто да опитате, ами да се „опиете”. Червеното е силничко, така че: „човек предупреден, наполовина е спасен”.

На едно от местенцата, където хем има магазин, хем кръчмица даже гарантират, че виното им било любовно, гарантирано трошало легла. Което ни подсети за табелата на съседното с най-малкия град в България селце Любовище. Ето значи откъде идвало името. Коя кръчма се препоръчва в Мелник? Пълната, а от опит – едноименната на мегдана. Повечето заведения са като правени по калъп, и менютата им така, и музиката, и виното, леко в традициите на „Балкантурист”. Но това не значи, че е лошо.