Редки растителни видове правят парк "Кричим", известен като Царския дворец, уникален за страната ни.
Създаден преди повече от век като ловен парк, днес на неговата територия се намират уникална ботаническа сбирка, малко стопанство и гора, част от средновековната Велика Българска гора. Това разказа пред БТА ландшафтният архитект на парка Владимир Маринов. В края на 2000 г. "Кричим" е обявен за защитена територия и е вписан в регистъра на защитените територии под номер 140. Намира се край пловдивското село Куртово конаре.
Вижте снимки >>>
През 1901 г., при една ловна обиколка, княз Фердинанд и Костадин Байкушев (откривател на най-старото дърво на Балканския полуостров - Байкушевата мура) остават възхитени от местността, която се намира по поречието на река Въча и решават да превърнат красивата стара гора в ловен развъдник. За тази цел през следващите години са изкупени около 370 дка частни имоти.
Наличието на реката осигурява благоприятни условия за развъждането на фазани, нанду, бронзова мексиканска пуйка, за първи път в България са интродуцирани и елени-лопатари.
Гордостта на двореца "Кричим" е неговата флора
Гордостта на двореца "Кричим" обаче е неговата флора - от началото на миналия век на негова територия са засадени стотици видови ценни и редки растителни екземпляри, сред които са 4 вида магнолии, японски вишни, кленове, лириодендрон, палмолистен явор, гинко, китайска метасеквоя /най-късно откритата реликта в света /1941 г./ Там има стотици аклиматизирани иглолистни и широколистни видове - над 300 вида декоративни дървета и храсти, около 200 едногодишни и многогодишни цветни вида, многобройни са и непроучените естествени растения, някои от които ендемити в девствената част на гората.
Обогатяването на колекцията е ставало чрез непрекъснат обмен с парковете "Врана" и "Евксиноград, както и с ботанически градини, дендрариуми и частни колекции.
Къщата-дворец в Кричим е изцяло от семеен тип, в нея и днес личи духът на царица Йоана
Самият дворец е построен от арх. Йордан Севов "върху" ловната хижа на Фердинанд, но истинското строителство е извършено по времето на цар Борис Трети. В запазената в оригинал къща, която е изцяло от семеен тип, и днес личи духът на царица Йоана, тъй като всичко там се е правило по нейни проекти. Царското семейство е отсядало в нея най-често през пролетта и по време на ловните излети на Борис.
Днес не се ловува, животните, основно елен лопатар, се разселва, като през последните години екземпляри са изпращани в ловните стопанства в Сливен, Елхово, Ямбол, като целта е да се поддържа санитарната бройка за района от около 120. Ежедневно се полагат грижи за дивите животни, извършват се ветеринарно-санитарни дейности. От вредния дивеч могат да се срещнат лисици, чакали, диви прасета.
Екипът на парк "Кричим" поддържа неголямо земеделско стопанство
Екипът на парк "Кричим" поддържа неголямо земеделско стопанство като основната му задача е да осигури фуражен баланс и необходимата храна за изхранване на дивеча, разказа управителят на парка Елисавета Динова. Отделно има 25 дка череши, 25 дка праскови, 17 дка орехи, отглежда се и късно зеле, което също се използва за храна на животните.
Паркът е бил занемарен на два пъти - по време на Втората световна война, когато е унищожена част от колекцията от растения и животни, ликвидиран е и зоокътът. Вторият път е през последните 10-ина години по време на делата за собственост по повод искането на Симеон Сакскобургготски за реституция. През 1953 г. блясъкът и очарованието на парка са възстановени по идея на съпругата на Васил Коларов и под ръководството на арх. Борис Шангов. Изграждат се езерото и алпинеума, а в следващите 10-15 години се извършва цялостна реконструкция на алеите, внесени са нови видове растения, с които са изградени уникални пейзажни групи.
На мястото на някогашния царски басейн в парка "Кричим" днес има хубава поляна, обградена с различни дървета. Това е единственото място, което си спомни Симеон Сакскобургготски при първото си посещение в двореца след завръщането му, разказа ландшафтният архитект.
Създаден преди повече от век като ловен парк, днес на неговата територия се намират уникална ботаническа сбирка, малко стопанство и гора, част от средновековната Велика Българска гора. Това разказа пред БТА ландшафтният архитект на парка Владимир Маринов. В края на 2000 г. "Кричим" е обявен за защитена територия и е вписан в регистъра на защитените територии под номер 140. Намира се край пловдивското село Куртово конаре.
Вижте снимки >>>
През 1901 г., при една ловна обиколка, княз Фердинанд и Костадин Байкушев (откривател на най-старото дърво на Балканския полуостров - Байкушевата мура) остават възхитени от местността, която се намира по поречието на река Въча и решават да превърнат красивата стара гора в ловен развъдник. За тази цел през следващите години са изкупени около 370 дка частни имоти.
Наличието на реката осигурява благоприятни условия за развъждането на фазани, нанду, бронзова мексиканска пуйка, за първи път в България са интродуцирани и елени-лопатари.
Гордостта на двореца "Кричим" е неговата флора
Гордостта на двореца "Кричим" обаче е неговата флора - от началото на миналия век на негова територия са засадени стотици видови ценни и редки растителни екземпляри, сред които са 4 вида магнолии, японски вишни, кленове, лириодендрон, палмолистен явор, гинко, китайска метасеквоя /най-късно откритата реликта в света /1941 г./ Там има стотици аклиматизирани иглолистни и широколистни видове - над 300 вида декоративни дървета и храсти, около 200 едногодишни и многогодишни цветни вида, многобройни са и непроучените естествени растения, някои от които ендемити в девствената част на гората.
Обогатяването на колекцията е ставало чрез непрекъснат обмен с парковете "Врана" и "Евксиноград, както и с ботанически градини, дендрариуми и частни колекции.
Къщата-дворец в Кричим е изцяло от семеен тип, в нея и днес личи духът на царица Йоана
Самият дворец е построен от арх. Йордан Севов "върху" ловната хижа на Фердинанд, но истинското строителство е извършено по времето на цар Борис Трети. В запазената в оригинал къща, която е изцяло от семеен тип, и днес личи духът на царица Йоана, тъй като всичко там се е правило по нейни проекти. Царското семейство е отсядало в нея най-често през пролетта и по време на ловните излети на Борис.
Днес не се ловува, животните, основно елен лопатар, се разселва, като през последните години екземпляри са изпращани в ловните стопанства в Сливен, Елхово, Ямбол, като целта е да се поддържа санитарната бройка за района от около 120. Ежедневно се полагат грижи за дивите животни, извършват се ветеринарно-санитарни дейности. От вредния дивеч могат да се срещнат лисици, чакали, диви прасета.
Екипът на парк "Кричим" поддържа неголямо земеделско стопанство
Екипът на парк "Кричим" поддържа неголямо земеделско стопанство като основната му задача е да осигури фуражен баланс и необходимата храна за изхранване на дивеча, разказа управителят на парка Елисавета Динова. Отделно има 25 дка череши, 25 дка праскови, 17 дка орехи, отглежда се и късно зеле, което също се използва за храна на животните.
Паркът е бил занемарен на два пъти - по време на Втората световна война, когато е унищожена част от колекцията от растения и животни, ликвидиран е и зоокътът. Вторият път е през последните 10-ина години по време на делата за собственост по повод искането на Симеон Сакскобургготски за реституция. През 1953 г. блясъкът и очарованието на парка са възстановени по идея на съпругата на Васил Коларов и под ръководството на арх. Борис Шангов. Изграждат се езерото и алпинеума, а в следващите 10-15 години се извършва цялостна реконструкция на алеите, внесени са нови видове растения, с които са изградени уникални пейзажни групи.
На мястото на някогашния царски басейн в парка "Кричим" днес има хубава поляна, обградена с различни дървета. Това е единственото място, което си спомни Симеон Сакскобургготски при първото си посещение в двореца след завръщането му, разказа ландшафтният архитект.
ИЗБРАНО
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}