Сараево пътуване на Запад до Ориента | Trip.dir.bg

Голяма глупост е митът, че София е единствената европейска и едва ли не световна столица със собствена планина. Западнобалканските ни маршрути продължават със Сараево, където човек просто влиза изведнъж след дългото юркане по планината му. Която на всичко отгоре се нарича ... Румъния. Това е и реалното място на провеждането на Зимните олимпийски игри през 1984 г., защото ски в центъра на една столица все пак не могат да се карат.

Човек буквално изскача от планината и зад завоя изведнъж вижда импозантното здание на Кметството на босненската столица. Сградата в стила на нашата централна баня в жълто и червено, но много по-голяма, е нещо като символ на града не само заради красотата си. Тя съчетава по стил ориента и европейската култура. Зад кметството кипи бурният живот на стария град, а той е по-ориенталски и от най-ориенталските части на Истанбул. Малки дюкяни за пешкири, чайове и билки, кафенета с кюнефета и другите там характерни непоносими до байгън сладкиши.

Задължителни за посещение са два типа заведения: „бюрекджийници” – най-добра е „Босна” (ул. „Браваджилук”, която тръгва от Общината), буквално на две крачки от Кметството и съседната му джамия, и „кебабджийници” – най-добрата е „Жельо” (ул. „Цурчилук”). Баниците са или малки вити, или по-типичните – направени на съвсем тънички ивици с пълнеж от месо, както обичат местните, или сирене. И те като кебапчетата – 7, 10 или 15, напъхани в „джоб” от тънък хляб, се сервират с „йогурт”. На пръв поглед това е айрян, но разликата е, че тук в разбитото кисело мляко не слагат нито вода, нито щипка сол за разкош.

Улицата на „Жельо” е най-показателна за преливащите светове на Сараево. Вървейки надолу по същата улица, след няма и сто метра се озовавате до каменния безистен в ориенталски стил със сувенирни магазинчета, а веднага до него е прекрасно направената зона на най-престижния тук хотел „Европа” и витрините на прекрасната му класическа сладкарница, наричана „Бечка кафана” или „Виенско кафене” в превод на български. В нея се сервира и кафе по босненски, т.е. по турски, от джезве и в метални малки чашки, и типичния от времената на Югославия ресторантски шварц, и добро италианско еспресо – „кому – как”, както биха казали руснаците. А те са немалка част от ордите туристи в Сараево, сред които има и много японци, корейци, китайци, американци, италианци, хървати, даже новозеландци.

Босна и Херцеговина, колкото и изненадващо да звучи е държавата с най-големи ръстове на туризма през последните години на континента Европа, биейки Исландия. Сараево е главният магнит в една страна с няколко километра излаз на море и един само курорт и без особено популярен ски курорт. Другият е Мостар. Който е недалеч от столицата, но е прочут главно – както личи по името, с един мост.

В Сараево има забележителни няколко мостове. Най-известен вероятно е Латинският. Именно при него Гаврило Принцип стреля по престолонаследника на Австро-унгарската империя Франц Фердиданд, което е използвано за повод за старт на Първата световна война. Лично нашите пристрастия са към моста на изкуствата пред Художествената академия на града, направен модерно и отвеждащ от единия бряг с импозантните по виенски здания на „Народното позорище” – не е събранието - парламент, а националният театър, и университета, до другия с малки кокетни заведения, плувнали в розови цветя, през крива квадратна „арка”.

Трябва да се поразходите и по главната улица. Тя започва почти от сърцето на стария ориенталски град – прочутата чешма от многото в Сараево, като „Сарачи” – и преди и сега, това е мястото за обмяна на пари и продажба на бижута, прелива във „Ферхадия” на името на местния османски паша, за да завърши като „Маршал Тито” до централния мол на града. Трябва да се отбележат няколко неща. Освен внезапната смяна на стила от ориенталски в средноевропейски след споменатия по-горе базар в безистен, тя е дом на католическата катедрала с красивия площад и многото заведения наоколо – много харесахме сладкарницата „Мрвица”, чийто сладолед се продава баш пред черквата, ресторанта „Революция” и някои други места.

Това, че след алея с хоругви в различни цветове над пешеходците, тя става отворена за автомобилите вече като „Маршал Тито” също е интересно. В повечето столици на бивша Югославия, без сърцето й Белград, именно на дългогодишния соцпрезидент на мини империята са посветени централните пътни артерии – и в балканското Скопие. И това при положение, че през 1993 г. мюсюлманската власт в сложната тройна федерация Босна и Херцеговина променя всички европейски имена на улици и даже на мостове.

С тези размили стигаме до неголемия, но нелош мол, с който центърът завършва. Пред него се е ширнал пазар за занаяти в съвременен стил и биопродукти. Влизането в супермаркета пък е интересно. От една страна, заради местната валута – босненската марка, която е 1 към 1 с българския лев: 1,95583 към еврото. От друга, заради цените. Прясното мляко, хлябът, колбасите, дори европейските сирена – а се предполага, че тук се внасят с мито, са по-евтини и по-качествени от същите стоки в България, киселото мляко е по-хубаво и е на същите цени. А минималната пенсия в Босна, след всички войни през 90-те години, без ЕС и без особена икономика, е по-висока от средната у нас. С тази разлика, че за възрастните хора основните лекарства са напълно безплатни.

Между мола и реката е улица „Радичева”, която отбелязваме заради приятните кафенета в съвременен фюжън стил, от които препоръчваме „Спацио”. Тя завършва до православната църква край реката, но ние бяхме стреснати, трогнати и очаровани от невероятната и доста дълга целувка, която две момичета на по около 20 години си размениха насред центъра на този толкова мюсюлмански град, където немалко дами ходят с покрити глави заради религията.

И за да се издигнем над всичко, предлагаме финал на екскурзията из Сараево на върха. От споменатата вече чешма в сърцето на стария град, вземате стръмната, но пълна с изключително оригинални модерни кафенета в ретро стил улица „Ковачи”. Нагоре и нагоре тя ви води до крепостта над града. Около 8-9 часа местно време от нея гърмят фойерверки през малък топ, което е забавно прекарване на времето в заведението с широка тераса на открито, от която се открива най-добрата гледка към този интригуващ град. Ориент на Запад от София.