Чуждите медии, които непрекъснато го включват в различни туристически и архитeктурни класации, и митингите на БСП всяко лято се грижат да ни подсещат за паметника като „летяща чиния” на Бузлуджа.

Още имате шанс, освен монумента да отидете до върха и заради друга привлекателна възможност. Докато правихме тур по малките ски курорти на България, изпуснахме да ви разкажем за възможностите за зимни спортове там. Ето, че дойде моментът да го направим.

Ски зоната се намира от северната страна на върха, като надморската височина е 1441 метра. Дори през март там има достатъчно сняг, а обработката му се извършва с машини. Пистите не са големи. По-дългата от тях е само 600 метра, а по-късата е само 300 м. Голямата е снабдена с влек за удобство на скиорите. Важно е да се каже, че освен алпийски дисциплини, могат да се практикуват и други. В съседство има трасе за ски бягане. Но най-вълнуващата възможност е за т.нар. фрирайд – извънпистови спускания. До горе има асфалтов път, който подминава добре познатата от десетилетия хижа.

След като преди години там на практика не можеше да се спи в студените месеци – толкова хладно беше, дори при завиване с най-дебели одеяла, сега условията са значително подобрени. Все пак основният интерес на туристите е насочен към „Чинията”. Дом-паметник е помпозното официално име на този наистина впечатляващ обект, който показва соц. архитектурата в нейния апотеоз.

Вдигнат е за 1300-годишнината на България, също като НДК в София, когато стават също 90 г. от основаването на БСП. Сигурно ще се изненадате, но не формата на летяща чиния, а петолъчката на 70 м височина, която е трябвало да се вижда от Румъния на север и от Гърция на юг – от Дунав до Бяло море, е замислена като основна атракция в монумента. Интересно е да се знае, че сградата е идея на един от най-известните български архитекти, учил както в Париж, така и в Москва, бивш кмет на София и бивш министър на строителството Георги Стоилов.

Посещението вътре, което през годините на соца беше задължително за всякакви работнически, ученически и студентски екскурзии, минаващи през района на Шипка и Балкана, създава наистина незабравимо усещане. Вътре човек се чувства като в погребална зала, не на последно място и заради температурите, които са много ниски. Но прилича и на вътрешността на някакъв огромен космически кораб – нали си е нещо като „летяща чиния” и отвън. Разбира се, там, където са запазени, декорациите са типичните за епохата на соц. реализма и са дело на повечето от най-известните художници и скулптори от 70-те и 80-те години, въпреки усилията да бъдат затрити през 90-те години.

Дом-паметникът на Бузлуджа оглавява една от световните класации за уникални изоставени архитектурни паметници, а за да бъде обновен, се смята, че трябва да се инвестират 15 млн.лв. или сума, колкото е трябвало за построяването му.

На този връх издъхва легендарният войвода Хаджи Димитър. На него е посветено едноименното стихотворение на Ботев, прочуто както с фразата: „Жив е той, жив е”, така и с най-красивата природна картина в нашата поезия, която звучи доста привлекателно за туристите: „Настане вечер, месец изгрее,/ звезди обсипят свода небесен,/ гора зашуми, вятър повее,/ Балканът пее хайдушка песен”. Всеки може да се пробва да усети тръпката. За целта трябва да се остане за спане в хижа, или както вече пише на табелата над входа й – „хотел” Бузлуджа”. Разбира се, вариант са местата за настаняване в Казанлък, който е само на 20 км, а и неотдавна го представихме с хотелите му, гробницата и Долината на тракийските царе.