Ганка Маринова, изследовател на традициите в Асеновград, коментира за БТА, че този обичай всъщност представлява сватба и това е "слънчовата женитба". Според местна легенда образът на Каленица е свързан с този на малката Богородица от храмовата икона в параклиса "Св. Въведение Богородично". Там тя е представена по същия начин - заобиколена от своите родители и приятелки, които държат в ръце запалени свещи. Иконата представя въвеждането на Богородица за първи път в храма. В представите на народа образът на Каленица непрекъснато се слива с този на Богородица.
"Каленица" е един от най-важните вековни религиозни ритуали, уникални за Асеновград. Празникът е смесица от християнската традиция и езическите вярвания и ритуали, отбелязват изследователите. Освен с боготворенето на Света Богородица, той е свързван и с култа към слънцето. "Каленица" е гръцка дума и означава красива, млада булка. Според историците началото си този празник води от гръцките квартали на Станимака (Асеновград), по-късно смесен с българките обичаи.
Според традицията на този ден малките момиченца, облечени в бяло и придружени от родителите си се съберат в параклиса "Св. Богородица - Въведение", известен още като "каленичката". След като бъдат благословени за здраве и успехи от свещеници, с тържествено шествие малките каленички отиват до църквата "Св. Никола". В двора на храма се извършва обичаят "наричане" за щастливо детство и успешна женитба.
Няколко дни преди празника всеки квартал избира своята "каленица" - момиче от 3 до 10 години. Вечерта преди Еньовден съседски девойчета посещават дома на избраницата и носят своите талисмани - пръстени, копчета, фиби и ги слагат в меден съд с "мълчана вода", която се налива при ритуална тишина. Съдът се покрива с бяла кърпа и се оставя да "спи" в двора под овощно дърво или розов храст.
На сутринта всички деца отново се събират в дома на каленицата, за да присъстват на нейното обличане. Тя слага дълга бяла рокля и воал, а около нея застават момиченца, които през целия ден ще я придружават като "шаферки". Всички деца са облечени в бяло и с венци на главите. От двете страни на групата се движат момчета, които изпълняват ролята на охрана. Те обикалят махалата с песента "Вижте нашата Каленица колко е красива, тя ще стане по-красива, нека ни е жива". Това се прави във всяка махала, след което всички групички се събират в параклиса.
В храма "Св. Никола", след църковните ритуали, най-голямата "каленичка" вади предметите и ги подава на "каленицата" от миналата година, която предсказва бъдещето на момичетата. През целия ден децата са на почит - раздават се пити за тяхно здраве, черпят ги със сладки. Ритуалът завършва отново в дома на каленицата, където в двора се изсипва водата от менчето.
Според българските народни обичаи Еньовден е най-силният ден в годината, Денят на слънцето. Според вярванията на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява, а народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. От този ден слънцето започва бавно да "умира" и годината да клони към зимата.
В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите.