Като всеки арабски град, неговият истински център е пазарът. На езика на Магреба мястото се нарима „сук”. На практика това си е цял квартал в сърцето на Сус, недалеч от административния център и от прочутата крайбрежна с действащи и изоставени големи хотели.
Сукът е на хълм и спускането към него започва от приятна улица, по-добре да кажем алея, между типичните къщи в бяло със сини капаци. Именно те правят Тунис толкова мечтана дестинация, когато ги зърнем на туристическите реклами, наред с въздългите плажове със златист пясък.
На техните подземни етажи има магазинчета, за които най-точното название е използваното и у нас понятие „дюкян”.
Продават общо взето едно и също – типичните сувенири като рисувана керамика, шалове и всякакви подобни работи. Постепенно и неусетно, ако следвате главната алея и не свървате по околните – повечето няма да ви отведат до никъде, понеже са глухи, ще слезете до самия пазар.
В едната му част се продават всякакви неща – повечето домашни потреби. Продавачите, освен на обособените за това места, са и по пътя на минувачите, което прави обстановката много задушевна – минаването е доста затруднено.
Подправки, къна, ядки, железни и кожени изделия, всякакви джунджурии изпълват пространството, а цяло шоу е да се наблюдава облеклото и начинът на комуникация на продавачите. Ритуалът на пазарене е голяма забава, но понякога се превръща и в кавга.
Докато вървите навътре и навътре, се озовавате в най-хубавата част на пазара. Тя е посветена на прекрасните плодове – напролет най-приятни са ягодите, които тук са дъхави и много вкусни, за разлика от повечето продавани у нас, освен че са хипер евтини, но повечето българи се захласват по сергиите с риби. Те са наистина живописни и много фотогенични. Показани във Фейса или Инстаграм, гарантират завистта на познатите.
Излизането от пазара обратно на слънчева светлина обикновено е свързано, освен с примижаване на очите, със завой наляво към нещо като пазарски мол. В него ще намерите същата стока като на сука, ала по-добре подбрана и по-добре подредена, на същата или малко по-висока цена, но без възможността за пазарене.
Обикновено гидовете препоръчват да се купуват кожени изделия, но нашата проба показа, че те не са качествени. Онова, което си струва да си купите е съвсем официално произведените от държавата поло-шърти – тениски с якички, които имитират онези на Ралф Лорън, но вместо конче, на гърдите има камила – шега и намигане, което туристите с чувство за хумор оценяват. Едва ли можете да намерите по-добър сувенир от Тунис, който да става за нещо. Другият хубав спомен е характерната местна керамика, но тя се купува в по-голямо разнообразие и с по-добри цени в работилниците в покрайнините на големите градове.