Светилището на нимфите от Каснаково било частно | Trip.dir.bg

Известният култов комплекс край димитровградското село Каснаково "Изворът на нимфите и Афродита" не е било общодостъпно място, на което населението е можело да се събира за ритуали.

Единственият запазен у нас нимфеум е бил част от богато частно имение на фамилия, която е била на изключително високо ниво в йерархията на римската провинция Тракия в средата на втори век от новата ера.
Семейството е имало достъп и било повлияно от елинската култура, част от която е била и почитта към нимфите и древногръцката богиня на любовта.

Тази теза се затвърждава все повече след последните находки с изключителна стойност след последните теренни проучвания на комплекса. Разкопките на мястото в продължение на вече 10 години се ръководят от гл. ас. д-р Веселка Кацарова от Националния археологически институт с музей към БАН. Тя е и застъпникът на схващането, че става дума не просто за обособено светилище от римско време, а за обширен и богат частен имот, в който освен нимфеума е имало основна и прилежащи сгради.

Д-р Кацарова представи наскоро откритите при разкопки миналия месец статуя на египетската богиня Изида и глава от статуя на сатир. И двете находки са били открити при разкопките на голяма жилищна сграда на север от извора и култовото място. Специалистите ги датират между 138 г. и 160 година след Христа.

Досега в продължение на последните 4 години археолозите са разкрили 6 помещения на площ 250 квадратни метра, чийто стени са били облицовани с разноцветни мраморни плочи, над които е имало стенописи, а подът е бил с мозайка. Най-голямото помещение е било над 100 квадратни метра. В него домакинът е посрещал своите гости. Именно в него е била намерена мраморната статуя на Изида, но без глава и ръце.

Статуята е висока 80 сантиметра, изработена е от скулптор с изключително изящество и е много добре запазена. На практика тя е стояла на постамент в центъра на помещението преди да бъде съборена при разрушаването на постройката, която е била по думите на археолога голяма жилищна сграда с представителни функции.

Собственикът на вилата се е постарал неговата резиденция да получи най-модерната и най-красивата за този период от време украса, подчертава Кацарова. Една от нейните хипотези е, че стопанката на вилата Клавдия Монтана може да е била последователка на култа към небесната покровителка на майчинството и децата, който е бил добре разпространен в Римската империя, макар и не толкова широко в тракийските земи. Категорично мога да заявя, че в България тази скулптура няма аналог, обобщава изследователят.

За другата находка - глава на сатир, първоначално сметнахме, че става въпрос за украсата на ограда на вътрешния двор на вилата, разказа още Кацарова. По нейни думи подобна декорация е имало във вила Армира, където обаче ставало дума за по-малки по размер глави на сатири, на Дионис и на млади мъже - херми. Оказало се обаче, че сегашната глава е била от статуя, която е била приблизително 1,70 метра висока, а неин близък паралел и подобие е статуя с произход от нимфеума на император Адриан в град Сагаласос, северно от Анталия в азиатската част на Турция.

Главата на придружителя на бог Дионис в свитата му също е майсторска изработка според специалистите. За разлика от статуята на Изида обаче е намерена в лошо състояние в яма с отпадъци и животински кости, много тежко обгоряла вторично.

Смята се, че имението е просъществувало в своя блясък до първата половина на 4 век. Кацарова информира, че на пръв поглед двете находки са от един и същи вид мрамор, като това и произходът на благородния камък евентуално можели да бъдат установени по българо-австрийски проект. След откриването им статуята и главата са претърпели почистваща обработка преди да бъдат показани официално сега.