Сафари, контролирани срещи с лъвове, разходка в дивата и недокосната цивилизация, това са само част от възможностите, които Африка може да предложи на своите гости. Да, туризмът не е един от най-силните в момента, но шансовете за развитие са безкрайни. Любопитен факт е, че песента на Toto - Africa е написана от хора, които никога не са стъпвали в Африка, а просто са си представяли как изглежда. Копнежът към африканската природа е огромен, но един човек минава границите на разумното, когато прави едно смело и дори безумно изказване.
През 1960 г. Бернхард Гжимек е директор на зоопарка във Франкфурт, поканен е в немска телевизия, за да говори за животните в поверената институция. Гжимек отива малко по-далече и споделя, че всички тези животни могат да се видят свободни, в пълната си прелест, срещу сумата от 2100 немски марки. Толкова струвала 3-седмична почивка в Танзания - страна останала малко по-далече от урбанизацията и бързите темпове на индустриализация.
Гжимек дори препоръчва на зрителите да побързат, защото светът скоро ще изгуби това естествено богатство. И през 60-те години можем да приемем, че германците спокойно могат да отделят днешната сума от около 300 евро за 3-седмична почивка. Тук идва и малко по-неприятната изненада.
В рамките на една седмица, немските зрители атакуват всяко туристическо бюро и настояват да резервират своята следваща почивка именно в Танзания. Не искат да чуят за други локации и са убедени, че лъвовете ще изчезнат скоро и трябва да ги видят, докато са живи.
Гжимек осъзнава, че е направил един безумен гаф в национален ефир, никой дори не е чувал за Танзания и не познава възможностите на туризма. Директорът се среща с президента Юлиус Ньерири и предлага съдействие, префасониране на туризма на страната. Има много и най-различни проблеми в Африка по това време.
Много от страните се борят за своята независимост, ловните сафарита придобиват особена популярност за богатите гости, а това не се харесва на никого. Гжимек дори предлага да докара туристи и инвеститори от Европа, които ще гарантират запазването на природата и след завършването на големия проект, Танзания ще е най-желаната и интересна точка за хората по света. Танзания ще премине през много трансформации през 60-те години, но с такава подадена ръка и достатъчно инвестиции, туризмът може да стане хит.
Теорията е брилянтна, но практиката е нещо съвсем различно. Юлиус и Бернхард започват да чертаят своите планове за туристически рай, но изпускат някои от основните фактори.
Проблемът на Африка тогава, както и сега, се изразява в огромния брой същества, които могат да убиват хора. Това са влечуги, насекоми и най-различни други хищници, които не могат да се похвалят с особена гостоприемност. Другият казус е, че всички пристигащи искат да се насладят на сафари, плажове, хубави хотели, добра храна и пътища, по които да пътуват. Танзания няма нищо от посочените.
От трите бивши британски колонии, тази е възможно най-изоставената. Това далеч не означава, че Африка няма туристи, просто мнозина избират Кения като далеч по-развитата точка.
Кения е намерила свещения граал за своите пътешественици и гостите често имат разходка до Танзания за 1-2 дни, като могат да видят впечатляващия Килиманджаро от разстояние, да обърнат внимание на природата и след това да се приберат обратно в хотелите си. Решен да докаже, че Танзания наистина е правилното място за почивка, кара Бернард да обикаля, да дава препоръки и да плати най-високата цена за своята авантюра - синът му умира по време на едно пътешествие.
Инвеститорите скоро осъзнават, че Танзания няма електричество, телефони, влакове, болници и още много други елементи. Бернард заделя територия от 16 хиляди квадратни километра за сафари и туристическа дейност, като с това прави една малка Белгия за авантюристите.
Резерватите се строят, танзанийците се обучават като гидове, хотелите се чистят и подобряват, макар и не достатъчно, но когато идва време за гости, такива няма. В огромното си желание да привлече туристи, Бернард е пропуснал статистиката. През 1959 г. в Източна Африка са летували 60 хиляди души и генерират сумата от 7.9 милиона паунда. Кения е прибрала почти всички пари, защото има инфраструктура. Директорът продължава да рекламира екскурзии и се стреми да спечели вниманието на Европа. До края на първата година от огромния проект, Танзания има записани около 100 групови пътувания.
Тези хора трябва да стигнат до Танзания и тъй като между Африка и Европа има една огромна водна площ, позната като Средиземно море, Юлиус и Бернард са принудени да помислят за втория важен проблем - транспорт. Танзания няма нито едно летище и това се превръща в особено главоболие. За да се реши проблемът, Танзания купува стари витлови самолети, които могат да кацат практически навсякъде, а пилотите идват от Югославия. Правят се най-различни опити за привличане на частни авио компании, но всеки следващ представител се разочарова от предлаганите условия.
Рокфелер и Форд изпращат своята техника за правене на пътища. Това е последната фаза, която се предприема във всяко едно строителство, но немският директор е категоричен, че гостите трябва да бъдат очаровани от инфраструктурата. Резултатите отново са абсурдни - хора напускат своите ферми, отстъпват земята си и чакат гости, които пак не идват.
Парите летят с главоломна скорост, резултати - няма. Танзания накрая решава да обедини границите на Серенгети с тези на Кения, за да може да привлече туристи директно от съседната страна. Това облекчение позволява на гостите да се качат в колите от Кения, да отидат за няколко часа в съседната страна, да направят малко снимки и след това да се върнат обратно у дома, без дори да са знаели, че са в Танзания.
Онези, които са добили смелост да останат в столицата, бързо се евакуират, след като са подложени на условия по-лоши и от военните. Хората, които искат да опознаят Танзания, често закъсват с колите, нощуват на открито или не откриват железница, както и някаква друга форма на транспорт. Юлиус наблюдава трансформацията на страната си, но вижда, че недоволството расте. Летището на Найроби посреща тълпи от хора, които дори не са чували за Танзания и с това осъзнава, че ситуацията излиза извън контрол.
Чувствайки се като предаден от Запада, президентът прави своята следваща стъпка - гони немския директор, инверторите и всички доброжелатели на туризма и се обръща към Китай за помощ.
Китай е готов да помогне със създаването на голямо и модерно летище, което да каца близо до Серенгети. Така няма да има повече Найроби, няма да има проблемни пътища, гостите ще кацат на летището и ще се товарят на коли до определени хотели, а след това ще почиват в природния парк. Звучи гениално, но по стар стил Танзания прави още една грешка - може би най-голямата в целия проект.
Африка има своите планински масиви, но не са чак толкова срещани, колкото подозираме. Единствената най-голяма планина, която може да затрудни пилотите е Килиманджаро. Някаква мистична идея кара китайци и танзанийци да го построят точно там. През далечната 1973 г нито една авиокомпания в Европа не иска да лети до тази дестинация. Килиманджаро се оказва труден за заход и често се лети под особен риск.
За кратко време има някаква положителна стъпка напред, но не достатъчна, за да се оправдае инвестицията от милиони паундове. Гостите продължават да идват от Кения, след като мнозина идват с лошия вкус от Танзания, който включва липсата на обслужване, магазини, достъпна храна и елементарни условия в хотелите.
На финала, след много усилия и още повече проблеми, Танзания най-накрая се отказва от идеята да бъде природния резерват на Африка. Никой не може да изчисли с точност и колко точно е коствал експеримента на немския директор, той никога не се връща към своя проект и никога не излиза да коментира каквото и да било по телевизията.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}