Тайните плажове на курорта Равда | Trip.dir.bg

Едва ли много хора помнят, но първия от многото апартаментни комплекси, които през последните малко над 20 години завладяха къде легално, къде не съвсем родното Черноморие беше в Равда. Странен избор на тогавашния бос на ВИС и инвеститор Жоро Илиев – построи малки вили с още по-малки, почти локвоподобни басейнчета, баш в края на най - народния курорт, в южния му край.

Недалеч оттам незнаен руски олигарх направи вила като дворец на огромна площ на скалите над морето, но не можа да й се порадва. По времето на Костов и богати българи застроиха склона с чудесни къщи, някои с миниатюрни и тайни за широката публика частни плажчета под скалите – нищо, че по закон такива у нас няма.

Официалните ивици на Равда са две – южна и централна. Над тях по време на соца се редуваха лагери, които впоследствие станаха база за построяването на малки хотели и апартхауси, след като земята беше разпродадена от приватизаторите и кметовете, в чиито ръце се оказаха имотите. Последният на север от тях беше ВИП лагерът „Олимпийски надежди”. Преди 30 години, даже преди четвърт век, той беше на километър по прашен чакълен път от някога заспалото село, където имаше едно кръчме и магазинче за пояси и надуваеми пояси. Той споделяше част от плажа на Равда, но сам държеше по-голямата, а напълно недостъпен за местните беше малкият залив със златен пясък в края на спортния комплекс с бунгала и двуетажни сгради в нещо като средиземноморски стил зад тях, наричани „Руените”. Сега наричат този точно плаж „Олимпийски надежди”. Голямата му забележителност беше, разположен баш до буната, пусната в морето, за да акостират моторници, потъналият голям кораб с романтичното име „Аурелия”. В превод – „Златната”.

Ако обаче човек тръгнеше нагоре по пътеката през скалата до гората в съседство, се озоваваше на още един таен за широките народни маси навремето плаж, държан от лагера на ВИФ, сега НСА. По-малък, с не толкова златен и мек пясък като на „Олимпийски надежди”, той обаче беше по-отворен и позволяваше да се развиват всякакви водни спортове. Дълга битка се водеше между висшето училище за спорт и министерски брат за това чудно късче земя край морето на границата на Несебър.

Градът, превърнал се в център на най-голямата туристическа агломерация у нас – от Поморие, през Ахелой, Равда, самия него, Слънчев бряг, Влас и чак до „Елените” – повече от 25 км несекваща верига от хотели, апартхауси и всякакъв друг вид строежи, повечето в стил „мутробарок”, наричана за краткост „бетонна джунгла”. И унищожила без време някога прекрасната природа на тези чудни курортни селища. От които май само Равда си остана село, докато Ахелой и Свети Влас например бяха вдигнати в ранг на градове.