Мястото е идеално, защото хем е в самия център – до реката Лийфи и „Тринити колидж”, съвсем близо до главната търговска улица. И превръща града в любима дестинация за купон, сравнима с Амстердам. Някой би го нарекъл алкохолен туризъм, само дето една бира тук струва почти колкото цял тур в Слънчев бряг, където, апропо, няма един свестен бар. Но ние се връщаме в Дъблин.
Градът е супер достъпен от София, заради евтините полети на основаната в ирландската столица авиокомпания „Райън еър” – най-голямата в Европа. „Темпъл бар” е живото доказателство за пословицата да „няма къде да падне игла”. Всяка вечер, без оглед дали е събота, сряда или 31 декември, тук е невероятно гъмжило. Първото впечатление с влизането е плашещо окото.
По стените и до тавана са разположени толкова много снимки, реликви и надписи, че на човек, и без да пие, му се замайва главата. Но заведението разполага с много по-силни начини да го стори. Всичко, което познаваме като шотландско, всъщност е ирландско – не само сьомгата, ами дори и уискито. „Темпъл бар” е вероятно едно от заведенията с най-голямо разнообразие от благородната напитка. Тук се пият над сто вида. И не само ирландски, които в България толкова обичаме, ами от цял свят.
Никак не са малко и видовете бира, която е и най-търсената напитка, въпреки че цената й никак не е ниска, особено по нашите стандарти. Имайте предвид, че пивото по подразбиране тук е почти непознатото в България „Булмерс”. Това ви дават, ако кажете: „Една бира”.
Вече почти 180 години „Темпъл бар” си е на мястото. Някога е приютявал жадните за пиене моряци и жени с тях в мръсната и гадна, а също опасна махала край доковете. Днес е „център на просветата”, събиращ мечтите и маршрутите на хора с възможности и претенции от цял свят. И на обикновени ценители на хубавите напитки, спестили, за да отпуснат душата по празниците на култово място. На стотината – двеста метра от бара, които заема цялото протежение на махалата на веселието, направена през последните 28 години тукашен преход, в кръстения на него квартал кръчмите са толкова много и толкова готини, че излязъл от претъпканото легендарното заведение на посетителя му се иска да влезе във всяка.
Единият бар е на 5 етажа – включително покривен под открито небе, където има най-много гости, понеже може да се пуши на воля. Той е чудесно измислен, защото човек може да се прибере буквално с лазене до леглото си. Откъм реката сградата е хотел. Легнал, човек усеща лекото пулсиране на леглото и останалите мебели в ритъма на музиката от другия край на зданието, където барът работи до късно посред нощ. Шум обаче не се чува. По-заможните гости могат да се настанят и в съседния хотел „Кларънс”, който бе създаден от най-прочутите и може би най-обичаните ирландци – Боно и другите от „Ю Ту”. Обещаваме скоро да ви отведем на специален тур в Дъблин, където има още много достойни за посещаване места и адреси. Без да е точно луксозен – в Дъблин, както в повечето северни столици не си падат по изхвърлянията, той е направен достатъчно елегантно, а пентхаусът на върха с уникална тераса и приказна гледка е приютявал повечето световни звезди.