Уикенд в Будапеща:Спомени от любими филми | Trip.dir.bg

В нашата поредица за малките Виени, дунавските столици и уикендите, които можем да им посветим, стигаме до Будапеща. Тя е на два часа с кола от предишната представена – Братислава, а между двете можете да пътувате и с корабче по великата река, ала няма редовни междуградски линии, както между Виена и главния град на Словакия. Полетът е най-бързия начин, за да стигнете за малко над час. 

От летището хващате пътя и все напред се озовавате в сърцето на метрополиса с над 2 млн. жители. Също като Братислава, и Будапеща е разделена на два града, които в този случай си имат и своите отделни названия. Обединили са се само преди 145 години.

Пеща, която за някакво време през Средновековието е била дори в пределите на България, е ниската част. От летището до центъра се стига доста бързо, а нашата препоръка е да започнете тура си от Кафе „Централ”. На 131 години, то е чудесно място да опитате местната кухня – от гулаша до забравените, а толкова популярни допреди 30 години у нас торти „Естерхази” и „Добуш”, която оригинално се изписва като „ДобОш”. Първата е кръстена на граф и политик, който извоюва правото империята на Хабсбургите да бъде назована Австро-Унгария – чест, която не е оказвана на другите провинции и сегашни държави като Чехия, Словакия, Словения, Хърватия, части от Полша, Босна, Украйна, Италия. Шарена е – в бяло и кафяво и е една от най-популярните в света. „Добуш” пък беше супер популярна у нас по времето на соца, понеже карамеления й „гребен” – плочка, поставена напречно върху блатовте, но днес е трудно, ако не и невъзможно да я намерите по нашите заведения. Така че – опитайте я в Будапеща, в това световноизвестно и легендарно заведение, което е малко скъпо, но Унгария винаги е имала по-високи цени и по-висок стандарт у нас – и при соца, и в новите времена.

Кафенето е чудесен стартов пункт да се разходите по „Витошката” на Будапеща – улица „Ваци”, както и до халите – централния пазар на унгарската столица с еврооблик. В другата посока е уникалната катедрала „Свети Стефан” с многото прекрасни заведения около нея – чудесно място за излизане вечер. В едно от тях опитахме друг кулинарен бранд на Унгария – палачинките „Гундел”, забележителни с това, че се сервират запалени.

Друго нещо, което всеки иска да опита в Будапеща, а в този град има доста заведения от типа изби и механи, е токайското вино. Само не казвайте на някой италианец, че то е унгарско. Защото той веднага ще ви каже отчайващата истина – то е от родината. А по унгарските земи и попаднало във времената, когато части от Ботуша са били в същата империя като тукашните земи. Трябва да знаете също, че Будапеща е градът в Източна Европа с най-много ресторанти, удостоени със звезди от „Мишлен”, ако сте от онези щастливци, които могат да си ги позволят. Интересно място за шопинг в Пеща е най-големият китайски търговски център и най-големият китайски пазар в Европа, в пъти по-мащабни от нашия Илиенци, по-добре уредени, и недалеч от центъра на милионния град.

От кафенето „Централ” съсем недалеч е Верижният мост, сам по себе си основна забележителност на столицата, по който да минете до другата част на града. Още докато сте на брега на реката отвъд, поснимайте прекрасното здание на унгарския парламент. Той е останал като паметник, известен в цял свят, на споменатия покрай тортата на негово име граф Естерхази и известната ви от нашите виенски разкази императрица Сиси. А може би и на тяхната любов, за която мнозина подозират. Във всеки случай сградата в неоготически стил, строена 19 години и вече на 114 г., е много впечатляваща с огромния си, особено за страна с територия по-скромна от българската, размер – дълъг е повече от четвърт километър и е широк наполовината на този метраж.

Друг невероятен палат, който е най-значимата архитектурна забележителност на хълмистите брегове на Буда е Кралският дворец или замък, местните го наричат и с двете имена, чиито основи са поставени преди 8 века, преди 3 придобива близък до сегашния си вид и е възстановен в целия си блясък преди половин век. В него са националният музей, националната галерия и националната библиотека на страната. Наричан е още Замъкът на Буда. До него можете да се качите и със специален фуникулар, или нека го наречем – лифт. На дворцовия хълм са и прочутите Рибарски кули, които ще срещнете наречени и Рибарски бастион. Най-голяма реклама у нас му прави класическият филм „Двойникът”, който го използва за декор на приключенията на Тодор Колев, устроил невиждан купон насред архитектурния паметник в съседство с не по-малко прочутата черква „Свети Матиаш”.

Панорамата от бастиона към Пеща и нейния т.нар. Вътрешен град е прекрасна. Не пропускайте да наминете и покрай друго популярно от родната кинокласика място. Това е хотел „Хилтън” – до появата на нашия „Шератон” през 1986 г. той е най-луксозният хотел в целия соцлагер, увековечен в нашия култов тв сериал „Нощем с белите коне”, покрай командировката в Бупадеща на Николай Бинев в ролята на академик Урумов.

Друг прочут рекламист на мястото е и Владимир Висоцки с екранизацията на прочутата му песен „Сутрешна гимнастика” точно тук. Малцина българи оценяват това, но по пътя за етнографския комплекс Сентендре, откъдето обикновено се пазаруват писани чинии и яйца и всякакви други сувенири от местните занаятчии, който повечето туристи посещават, в частта на Будапеща, наричана Обуда са „пръснати” останките на римския град Акуинцум с отлично запазена главна колона, укрепления, останки от амфитеатър и някои мозайки.