За посетителите е невъзможно да видят лодка, пълна с риба, като част от романтичния пейзаж. Рядко някой напуска каналите и се връща видимо омърлушен заради поредния ден без услов. Сега, в началото на октомври, като че ли характерният за селището динамичен живот е замрял. Хората са принудени да заменят риболова със свирене на китара, разкази за морски приключения, свързани с огромни риби и опасни бури.
Местните жители стават по-разговорливи в клуба „Морски сговор“, както те наричат местната кръчмица или събрани пред някоя от живописните къщички, наредени край каналите. „На ден в морето излизат най-много по 3-4 лодки, харчат по 7-8 литра нафта, а се връщат безуспешно, защото риба няма“, коментираха рибари. Те с тъга констатират, че тази година есенният риболов закъснява. Фризерите им са празни, морските деликатеси, с които местните майстори се гордеят и посрещат всеки свой гост през благодатните периоди, са заменени с плодове, зеленчуци и кайма. Никой и не продава риба в момента.
Въпреки мрачните констатации, че паламудът, сафридът и леферът ги няма в Бургаския залив, мъжете в Ченгене скеле стягат лодките си. Един от големите оптимисти е най-възрастният рибар Андон Гърков, който е на 78 години. През последните години той не е влизал в морето, тъй като се е грижил за болната си съпруга. Тази година обаче твърдо е решил да изживее нови морски приключения и макар с патерица, гордо обикаляше лодката си. В Ченгене скеле се надяват до дни рибата да се върне в нашите води. „Тази година имаше съвсем малко, преди да се развали времето. Водата беше топла и рибата се изтегли. Обикновено в такъв период тя отива към водите на Турция. Тази година обаче, преди месец рибата изчезна към Русия. Трябва да се завърти и да дойде тук скоро“, обясни неформалният кмет на Ченгене скеле Стоян Боев – Сербеза. Риба нямало не само в Бургаския залив, мрежите оставали празни и край устието на река Ропотамо. Мрачната есенна картина обаче не погубва надеждата, че нещата ще се променят.