На няколко крачки от "Оксфорд стрийт", голяма търговска улица в центъра на британската столица, се намира елегантна пететажна тухлена сграда в джорджиански стил, типична за лондонската архитектура. Точно тук се помещава клуб "ОлБрайт" (AllBright), най-новият от поредица частни клубове, посветени на женското благоденствие.
400 дами членуват в клуба, основан от 43-годишната Деби Уосков, бивша собственичка на стартъп-компания, и 42-годишната Анна Джоунс, бивш директор на британското подразделение на медийна група "Хърст". Клубът има дълъг списък от чакащи и претендира да е изцяло посветен на "активните жени" и професионалното им развитие.
"Опитахме се да създадем място, което да чества и служи на жените. От жените и за жените - място, каквото досега липсваше" в Лондон, казва за АФП Анна Джоунс.
Обединеното кралство има, наистина, жена премиер (Тереза Мей), но е още далече от равенството между половете. Жени са едва една трета от парламентаристите, подчертава Деби.
"Положението на работещите жени във Великобритания трябва да се промени и според нас "ОлБрайт" е част от решението", отбелязва тя.
Джаз и кафе
Тук изобщо няма помещение за пушене на пури или тапицирани кресла - отколешни атрибути на мъжките клубове. Обстановката е уютна, изчистена и приятна, между британския шик и скандинавския дизайн. Тя предразполага към отпускане с дълбоките си канапета и към работа с многото маси, готови за споделяне.
На приземния етаж "ОлБрайт" предлага ресторантски кът с топли напитки и готови салати, а на последния етаж има бар в стил ар деко. Атмосферата в салоните на останалите етажи е работна и за това свидетелства едва чуващото се щракане по клавиатурите на лаптопите на фона на джазова музика.
Ленайз Брадърс е дошла към 10 ч. Тя си е взела кафе и работи сред купчина папки. Според тази 38-годишна диетоложка клубът е идеалното място за разширяване на клиентелата и създаване на контакти.
"Специализирала съм се в работата с жени и за мен е логично да бъда на такова място", обяснява жената с канадско-британски произход, афроприческа и черна риза с бродирани цветя.
"Различно е когато си сред жени. Това не значи, че присъствието на мъже е нещо лошо, но местата, предназначени за жените, са като че ли по-топли и приветливи", допълва тя.
"Собствена стая"
Предлагайки на жените място, където могат да се посветят на свои си занимания, "ОлБрайт", както и други открити неотдавна подобни средища в Лондон (като "Уи харт мандейз", отворен в края на 2017 г. и фокусиран върху споделеното работно пространство), допринасят за възобновяване на традицията на женските частни клубове.
Макар никога да не са можели да съперничат по численост и влияние на мъжките клубове, съществуващи в Лондон повече от три столетия, дамските клубове имат не по-малък дял в историята на града и, по своему в борбата за правата на жените.
Един от най-известните - основаният през 1892 г. от Емили Масингбърд "Пайъниър клаб" - бил смятан по онова време за авангардистки и феминистки културен кръг.
В общество, в което дълго време определяща роля са играли мъжете, тези клубове "били за жените опит за отвоюване на място в обществото, особено в градовете", обясняват Дейвид Дугън и Питър Гордън в посветена на темата книга със заглавие "Жени, клубове и сдружения във Великобритания".
Тези места представлявали "убежище за жените от средната класа", глътка въздух от семейните и обществените им задължения, или както обобщава заглавието на есе на Вирджиния Улф - "Собствена стая".
Не е чудно, че целият цитат от есето на британската писателка ("Една жена трябва да има пари и собствена стая", /ако иска да пише проза) е изписан на витрината от матово стъкло на входа на клуб "ОлБрайт".
Движението #MeToo породи динамика в защитата на правата на жените. Смятам, че ние сме част от нея, подчертава Анна Джоунс