За около час от летището в Ница, разположено на около 60 км, до което има преки лоу-кост полети от София, или по най-красивия път в света покрай морето с кола под наем от аерогарата, можете да стигнете до едно от малко познатите, но много красиви градчета на Ривиерата Сан Рафаел. То е нещо като граница между курортите на източното френско Средиземноморие от Мантон до Теол в полите на Алпите – т.нар. Лазурен бряг, и ширващата се равнината на Вар.

Точно до Сан Рафаел свършва най-красивото шосе на Стария континент и на цялата планета, за което ви разказахме в миналия пътепис. Ако пътувате с влак от Ница за Сен Тропе, трябва да го смените с автобус именно в Сан Рафаел – разстоянието по шосе е 40 км. Но до меката на звездния туризъм можете да стигнете и по море – с лодка за разходка.

Градът е малък, но има прекрасна крайбрежна алея, широка и романтична, идеална за разходки по всяко време на деня и нощта, с приказни изгреви и залези в карамелени тонове. Сан Рафаел е известен още като Град на мимозите заради прекрасните цветове, които го красят и парфюмират напролет. Цялата първа половина от този месец е посветена пък на фестивал на уличното изкуство с рисуване на графити от световноизвестни майстори и какви ли не още атракции. Изобщо, градът е средище на много събития, като през юни хит са триатлонът на Златното крайбрежие – от Теол до Сан Рафаел, а предстоящ е фестивалът на рисуването на асфалт, който ще се проведе на 15-и. Уикендът 7 - 9 юни – полетът от София е в събота, пък е посветен на градинските разходки - национално събитие под егидата на френския министър на културата. Другото събитие в края на седмицата е Каяк на Лазурния бряг, който се провежда на морската база на пясъчния плаж на градчето. На старото пристанище идния уикенд има Празници на водните спортове. А в петък на 21 юни започва музикален фестивал на специална сцена в центъра. На следващия ден има парад на републиканската гвардия – нещо като онези, които помним от „Полицаят от Сен Тропе” в края на всяка серия. А след него се отбелязва празникът на Сан Жан, на който човек може да се запознае с местните традиции – от багренето на пъстри шалове до направата на всичко, което можете да си представите, от тръстика.

Ако питате нас и следвате опита ни, най-хубавият сувенир от Сан Рафаел е да си вземете чифт оригинални еспадрили – хем са чудесни обувки за лятото и морето, хем са качествени, за разлика от китайските, хем са супер на мода, както можете да видите на витрините на всички лъскави бутици в света това лято. В края на месеца градчето събира най-добрите картинг пилоти за два дни състезания, а в началото на юли привлича с джаз фестивал – от 5-и до 9-и. Всичко това се организира, защото за разлика от повечето други местенца по Ривиерата, Сан Рафаел не може да се похвали с особени забележителности или като дом на някой световноизвестен творец.

Неговият шанс е, че точно в този залив акостира Наполеон на връщане от Египет точно преди 120 години. Той харесва тогавашното дребно рибарско селце и заповядва да бъде развивано. Истинският бум настъпва през 60 - те, когато съседният Сен Тропе става световен хит първо като лятна резиденция на красавицата Бриджит Бардо и повечето френски интелектуалци от онова време, после покрай филмите за местния полицай с Луи Дьо Фюнес в главната роля през 70-те и 80-те години. Сан Рафаел не е за пренебрегване като курорт с 4-те си големи и 2-та по-малки пясъчни плажа. Поради тази причина някои туристи не просто го разглеждат, преди да сменят влака с автобус за Сен Тропе, а направо остават в значително по – евтиния курорт, който получава същото количество лъчи от прекрасното слънце на Прованс. Най-икономичната му част е на практика свързания с него и принадлежащ към територията му Фрежус, като между двата града протича река, която ги дели условно, макар да е едно само административно делене. Нейните „коси” при вливането в морето образуват причудливи плажни ивици, които се използват като плажове на градчето. Ако трябва да бъдем честни обаче, извън тях, предградието на Сан Рафаел не е просто работническо. Това е единственото тъжно място на цялата Ривиера, доста различно с блоковете си от безметежността на останалите населени места по това толкова красиво крайбрежие.

Какво си заслужава да се види в Сан Рафаел? Строгата местна катедрала, посветена на Богородица, кулата на старата черква „Сан Рафу”, както звучи името на града на провансалски диалект, Златния остров в залива му. Ако сменяте влака с автобус, ще ви направи впечатление и новата автогара към жп станцията на курорта, също решена в златисто.