Виченца бижутерската столица на света | Trip.dir.bg

Разположена между Венеция и Падуа, в които сме ви водили, и Верона, в която ще бъдем тези дни, Виченца винаги остава в сянката на старите исторически градове по магистралата на Слънцето от Адриатика до Лигурия. Чудесно място за кратка лоу-кост разходка с пряк полет от София до някое от летищата на северна Италия през уикенда на католическия или на нашия Великден този месец.

Ще се изненадате, но това е вероятно единственият от големите градове не само в Падания, но вероятно и в цяла Италия, който нито е красив, нито е световно забележителен. В изкуството това се нарича „изпадане от рамката”, вземете го и за „изключението, което потвърждава правилото” – също като вероятното наличие на незастроени плажове по почти 100-процентово бетонираното ни морско крайбрежие.

Новата част на центъра е плод на скованата архитектура от средата на миналия век, защото градът е бил доста пострадал от Втората световна война. В нея има някакво чувство като да сте попаднали в нещо като по-добър Димитровград с централния хотел и ларгото, съчетано с голям, но тъжен парк – досущ като центъра на някой наш провинциален работнически средно голям град, ама с лек италиански допир. Но много лек. Старата част на центъра пък е достатъчно малка, та се налага да резервирате места за обяд и вечеря в не особено многото приятни ресторантчета задължително и отрано.

В общи линии всичко се върти около стар площад с няколко запазени сгради и черква от 16-и век, който е приличен повече на широка улица, решен по дължина, а не традиционно – на ширина, плюс това е далеч от красотата на пиаците в съседните градове със световна слава и многомилионни туристи – един заради каналите и карнавалите, друг заради Ромео и Жулиета и т.н.

Обаче Виченца има своите скрити чарове. Тя е световната столица на бижутерията. Изложението „Виченца Оро” събира ювелири от цялата планета през януари, а през останалото време на годината кара хиляди хора от цялата планета да идват в този град. Единственият й италиански конкурент, но далеч по размах, затова пък много по-красив като град е тосканският Арецо.

Апропо, по пътя от панаирното градче – доста отдалечено от центъра, дома на „Виченца Оро”, към магистралата, ще намерите най-добрия ресторант на Виченца в крайпътен тризвезден хотел. Малко неуютен заради големината си, но винаги пълен, с чудесно обслужване и шумна публика, което обаче придава чар, а не поражда досада, той всмуква туриста за часове и не го пуска, докато не преяде.

Какво да говорим за кухнята на град, в който върховният сладкиш носи името „Уличница”, въпреки че на практика е просто кекс от стар хляб или качамак – доста традиционно ястие за северна Италия, с плодове. Иначе всичко е много вкусно – има чудесно телешко, прекрасни сирена, идеални градински зеленчуци – всичко просто, което си поръчате, е вкусно и се приготвя по забележителен начин. Италия е все пак.

Около града са и фабриките на известни марки. Някои със световна слава като „Дизел” и на групата „Марцото”, която прави от „Бос” до „Марлборо Класикс”, а също доста скъпата кожарска „Ботега Венета”, известна най-вече със своите дамски чанти. Който е фен на моторите, няма как да не обърне внимание и най-добрата рокерска екипировка от „Дайнезе”, която спасява животи най-буквално. Където има фабрични магазини, пазаруването е изгодно. Тъй като Виченца е разпръсната в широка околност, най-добре е да сте си взели рент-а-кар още с кацането на лоу-кост летищата на Бергамо и край Венеция, до които има преки полети от София.

От т.нар. аерогара Милано – Орио Серио – първата спомената, пътят е прост – излизате от магистралата до самия паркинг и карате право до разклона за Виченца. След като така или иначе сте моторизирани, можем да ви препоръчаме да се разходите или до езерото Гарда, което вече сме представяли – само напомняме за близкото градче Бардолино с неговото прочуто вино розе Киарето, или до столицата на просекото Валдобиадене. Или и до двете, ако уикендът е дълъг и имате по ден за всяка от малките екскурзии.

Пътят от Виченца до столицата на просекото е около час. Посещението си заслужава и заради красивия пейзаж, и заради прекрасното пенливо вино, което – независимо евтино или скъпо, е много пивко и наистина омагьосва бавно и полека със своите мехурчета на щастието. Не е случайно, че още преди няколко години, макар по-достъпно, това искрящо вино изпревари по продажби по-скъпото френско шампанско. Естествено, по магистралата в рамките на час ще стигнете до Венеция на Адриатика в едната посока, през чудесната и романтична красавица Падуа в средата на пътя, но тръгнали наопаки ще се озовете в по-малко познатата у нас Верона.