Една арка в старата стена е портата на стария град на Вилнюс. Това е границата между панелния съветски град и красивия център покрай реката. Уличката с калдъръма води към площада на красивата ретро част.

Вървейки по него между дюкянчета и малки заведения, можете да седнете да хапнете всичко от картофи в едно от тях, или пък сладолед от местното прочуто сирене „Джугаш”.

Нататък е хубавият площад и улицата, която тръгва от него, също със сувенирни магазинчета и заведения.

В един от безистените ще намерите арт галерия, в която местни дизайнери излагат творенията си от лен. Заедно със сиренето, той е основно богатство на Вилнюс от незапомнени времена. Дрехите хем са качествени, хем са тренди, хем никак не са скъпи и са чудесен сувенир от града.

По успоредната улица, която минава край реката, има мостове, които можете да прекосите и да навлезете в местната република на художниците. Всъщност това са няколко улички с галерии и кръчми, където можете да прекарате известно време.

Върнали се на улицата с лена, започвате изкачването към крепостта над града.
Изкачването си струва, защото от върха се открива наистина приказна гледка към реката. Ако тръгнете покрай нея попадате сякаш в друг град.

Крайбрежната от едната страна е правена в съветски времена в класически леко сталинистки стил, а по зелените брегове отсреща има и модерни сгради като хотел „Радисън” – верига, която вече нямаме представена в България, но пък е много силна в Прибалтика, и околните небостъргачи.

Реката извива и през моста от едната страна е красив жилищен район с хубави къщи и резиденции. От другата е познатият на целия свят площад с някогашния ЦК на местната комунистическа партия, от който започна разпадът на Съветския съюз. Литва беше първата му република, обявила своята независимост.

Днес мястото е спокойно, а масивната сграда с цветни стъкла от края на социализма в неговия възможно най-монументален стил, познат и у нас например в центъра на Благоевград, е истинска атракция за западните туристи.

От пиацата започва централната и най-лъскавата улица на Вилнюс. Нарича се Гедимино. Мястото е много приятно за разходка с кокетните заведения и хубавите магазини.

Усещането е като за малък град в Австрия или Германия и неговата главна улица, защото спокойствието е твърде голямо като за централната търговска артерия на столица в Европейския съюз.

Стъргалото на Вилнюс води до белокаменната красива, без да е огромна, катедрала, около която има прекрасен площад. На него е и най-престижният и доста кокетен хотел „Кемпински”, където пък се събира всяка година руската опозиция.