Забавно е, че той е бивш брокер и дилър на ценни книжа, а манастирът е посветен на Безсребреници. Но логика има – с 6000 дка земи, големи стада и милиони дарения светата обител е сериозен актив. Никанор, който е бил и козар, се вписва в този контекст.
Най-интересно е да посетите манастира за събора му в средата на юли – тази година на основната част на празника е предвидена за 14-и, когато там има фермерски базар на екопродукти, произведени от монасите, както и техни занаятчийски изделия, фото-кът, където можете да се щракнете с исторически костюми и са изсмислени всякакви други атракции, даже бива организиран детски кът със старовремски игри като предтечата на голфа – „свинкя”, ала най-много радост предизвиква разрешеното на всеки биене на камбаните.
Съборът обикновено започва с факелно шествие в петък и завършва чак в неделя, а някои вярващи се противят на прекаленото светско отношение и превръщането на светата обител в туристическо място. И може би имат право, защото Св.Св. Козма и Дамян са Безсребреници, освен чудотворци, така че превръщането на техния храм в търговски дом е сериозно предизвикателство. Ако нямате търпение до лятото и специалните ефекти не са онова, което ви влече, пролетта е най-добрият сезон за пътуване, така че защо да губите време и да чакате. Пък и Пернишко е на „две крачки” от София и на час и половина път от Пловдив.
Манастирът се намира на 16 км от Брезник, на 4 км от селото Гигинци и се намира на около 1000 м надморска височина. Има си асфалтов път за стигане до светата обител, което е допълнително улеснение за туристите. Наричат „Св.Св. Козма и Дамян” край село Гигинци – сърцето на Граово. Построен през 11 в., той се намира в подножието на връх с изненадващото название Тумба, в местност с цветистото име Китка. Районът пък е известен сред местните хора като Църногорие. Най-голямо развитие и богатство манастирът има през периода на Второто българско царство, тъй като е бил любимо място за дарение от царете и болярите. Интересен факт е, че не е прекъсвал да приема и подслонява християните по времето на османското иго, като тук отваря и едно от първите килийни училища – още преди пет века.
През 18-и век е опожарен, защото поробителите инсценирали точно на събор или друг манастирски празник сбиване, в което издъхнал един от тях. Но само няколко години по-късно хилендарски монаси го възстановяват. Открит е и лековит извор, който прави мястото още по-посещавано и още по-популярно. Интересно е, че негов основен дарител става помюсюлманчен местен кърджалийски главатар, тъй като монасите и лековитият извор помагат на детето му да оздравее, та неговото име е изписано в надпис от преди 205 г. в манастирския храм. В по-ново време е вписан и Цветан Василев, който е ктитор с над милион лева. Специалното внимание към него обаче предизвиква противоречиви реакции. В сегашния си вид светата обител е точно от 200 години с Г-образна жилищна сграда за монасите и черква, която е 5 г. по-стара, където се пази и първата книга на български език.
Любопитно е, че по времето на Цар Борис Трети през 30-те години манастирът действа като детски лагер за бедни хлапета, каквото е и при соца, след кратък период, когато е трудов лагер. Въпреки наличието на специални стопански сгради, в монашеската са отглеждани и животни. През 1956 г. манастирът е възстановен и минава под защитата на държавата като архитектурен, а от 1976 г. е обявен и за културен паметник. Действаща света обител е през последните 2 десетилетия. Реновиран е през 2007 г. Придобива статут на патриаршески мъжки манастир.