По стотиците километри девствено крайбрежие на страната се наблюдава строителен бум, който се захранва от туризма, а новите обекти се нуждаят от вода - много вода.
Това предизвиква остра реакция и спорове за интензивното развитие в Албания. Страната приветства инвестициите след десетилетия на бедност, причинена от комунистическото управление и неговия хаотичен разпад, но не знае как да се справи с някои от последствията.
Местните жители се противопоставят на бързото развитие, като твърдят, че плановете за насочване на водата към развиващите се райони застрашават собственото им икономическо оцеляване.
В долината на река Шушица в Южна Албания редица села се събраха на протест срещу нов проект за отвеждане на вода от реката в района до близко разположен комплекс на брега.
"Битката за водата е битка за нашите деца, за нашето бъдеще", каза пред АФП Лулезим Барди, бивш жител на Братай, едно от селата, след като отпи глътка вода от Шушица.
"Тази вода е нашият живот и ние ще продължим битката в защита на реката", подчерта Барди.
Наблизо стотици тръби са подредени на строителна площадка, където работата е спряна, докато не приключи оценката на въздействието върху околната среда на спорния проект.
Ако проектът бъде възобновен, тръбите ще бъдат използвани за изграждането на 17-километрова линия за прехвърляне на вода от един от изворите ѝ към Йонийското крайбрежие, където туризмът процъфтява.
Местните жители призовават властите да се откажат от плана, започнат за първи път през 2019 г. и финансиран със заем от 9,5 млн. евро (10,3 млн. долара) от германската държавна банка KfW.
80-километровата река е един от няколкото притока на Вьоса - един от последните незамърсени водни пътища в Европа, на който албанското правителство миналата година даде статут на национален парк. Класификацията гарантира най-високо ниво на защита на реката и нейните притоци.
"В националния парк е забранено да се отклоняват речните води. Подобен проект... би засегнал не само биоразнообразието и екосистемата, но и местната икономика, която зависи от реката", обясни Бежана Гури от природозащитната група ЕкоАлбания.
Министърът на околната среда на Албания Мирела Кумбаро отхвърли твърденията, като отбеляза, че проектът не навлиза в защитена зона.
"Изворът, който ще се използва за въпросния акведукт, не е в рамките на националния парк", заяви Кумбаро пред АФП, защитавайки плановете на правителството да увеличи инвестициите в страната. "Албанското правителство не крие амбицията си да развива устойчив, елитен туризъм в хармония с околната среда", каза още тя.
Синьо злато
Въпреки обещанието натискът от страна на природозащитните организации върху правителството да предприеме действия се засилва.
Този месец активисти от цяла Албания и от съседна Босна се събраха край каменния мост на Братай срещу проекта.
Сред демонстрантите бяха и "смелите жени от Крушчица" - група активисти от Босна, които от 2017 г. протестираха в продължение на 500 дни, за да предотвратят изграждането на малки водноелектрически централи в тяхната страна.
"Отнемането на водата от нас ще разруши бъдещето ни. Това би било катастрофа, край на селското стопанство, край за добитъка ни", каза Илия Бомбай, един от протестиращите. Това е нашата битка за оцеляване", подчерта тя.
Протестиращите подкрепят икономическото развитие на страната, но призовават правителството да търси по-устойчиви решения.
Други твърдят, че реката Шушица е засегната от климатичните промени и в някои части на района е сведена буквално до вада. Албания разполага с повече от 150 реки и потоци и е богата на вода, но лошото управление на ресурсите води до чести проблеми.
"Заради изменението на климата трябва да се подготвим за всички сценарии", посочи Фердинанд Бего, професор по природни науки в университета в Тирана.
"Битката за "синьото злато" е основното предизвикателство на новото хилядолетие", предупреди той.