Дълбоко под тюркоазените води край бреговете на остров Йонагуни, Япония, се крие колосална загадка: Монументът Йонагуни, известен още като "Подводните руини на Йонагуни (остров)". Издигаща се на 45 метра от морското дъно, тази внушителна структура се отличава с геометрични тераси, сякаш издълбани стъпала и дори мистериозни знаци, наподобяващи йероглифи.
Дали Йонагуни е чудо на древното човешко инженерство, изгубен подводен град или просто причудливо творение на майката природа? Този въпрос от десетилетия вълнува водолази, археолози и любители на теориите на конспирацията.
Историята започва през 1985 г., когато Кихачиро Аратаке, местен инструктор по гмуркане, изследва кораловите рифове в Йонагуни. Докато маневрира около скалистия пейзаж в търсене на подходящо място за наблюдение на акули чук, той се натъква на гледка, от която сърцето му едва не спира от вълнение: масивна правоъгълна платформа, с прави линии и остри ъгли.
Новината за тази подводна аномалия бързо се разпространява и оттогава привлича вниманието на много изследователи, водолази и туристи, които спорят дали това е естествено образувание или остатък от древна цивилизация.
Монументът се състои от поредица масивни блокове от пясъчник, които образуват стъпаловидна пирамидална форма. Дължината му е около 50 метра, ширината - 20 метра, а дълбочината му е около 26 метра. Някои от блоковете са с прави ръбове, прави ъгли и плоски повърхности, докато други имат извити форми и жлебове, които наподобяват дърворезби.
Структурата има и елементи, които наподобяват колони, арки, тераси, стълбища и дори пътища. Наблизо има и други по-малки постройки, които изглежда са част от по-голям комплекс.
Произходът и възрастта на структурата Йонагуни са обект на много спорове. Някои учени, най-вече морският геолог Масааки Кимура от Университета на Рюкю, твърдят, че това е структура, създадена от човека, която датира отпреди поне 5000 години. Те твърдят, че тя е построена от изгубена цивилизация, вероятно митичната Му или Лемурия, или дори Атлантида, която е била потопена от катаклизъм, като земетресение или цунами.
Привържениците на теорията за "човешкото строителство" посочват геометричните характеристики, наличието на "стъпала" и "рампи", дърворезбите и подреждането на паметника според посоките на света и слънцестоенето като доказателство за интелигентен дизайн.
Други учени обаче твърдят, че това е естествено образувание, оформено от ерозията и тектоничните движения в продължение на милиони години. Те изтъкват уникалната геология на региона, където тектонските плочи се сблъскват, а мощните подводни течения издълбават причудливи образувания в пясъчниковата скала. Те твърдят, че правилните геометрични форми са просто резултат от естествените фрактури и ерозионни модели по протежение на естествените фуги и разломи.
Привържениците на "естествената" теория обясняват, че правите линии и ъглите са често срещани в седиментните скали поради тяхната слоеста структура и плоскости на разцепване. Те също така предполагат, че издълбаванията всъщност са драскотини, направени от подводни вихри или морски организми, или инструменти, използвани от водолази.
Дебатът за Йонагуни вероятно няма да бъде разрешен скоро, тъй като няма окончателно доказателство за нито една от двете хипотези. Японското правителство не го признава за културен артефакт и не е провеждало никакви официални изследвания или дейности по опазването му. Единственият начин да го изследвате е чрез гмуркане, за което се изисква разрешение и водач. Мястото също така е обект на силни течения и лоша видимост, което прави посещението му предизвикателно и потенциално опасно.
Йонагуни остава една от най-интригуващите и противоречиви подводни загадки в света. Той ни приканва да поставим под въпрос предположенията си за историята, културата и природата и да се запитаме какви тайни се крият още под вълните.