Това малко, но удивително красиво селце е сгушено между Интерлакен и масива Юнгфрау в Централна Швейцария. В него няма автомобили, но пък животът е идиличен и пази спомена за диви приключения.
През по-голямата част от историята на Мюрен жителите му са "пътували към цивилизацията" с мулетата си три часа надолу, за да съберат основни запаси в долината, преди да се върнат обратно нагоре. През 1891 г. е открита теснолинейката, която свързва Мюрен с близкото планинско село Грюшалп и фуникуляра, който стига до Лаутербрунен. През 1965 г. е открита въжена линия, която може да превозва жителите надолу до друго село без трафик, Гимелвалд, над долината.
Това преди уединено селце с 430 души, разположено на 1638 м в Бернския Оберланд, стана пряко свързано с външния свят и долината под него чрез откриването на най-стръмния кабинков лифт в света: Schilthornbahn, който само за четири минути изкачва пътниците на 775 м през някои от най-зашеметяващите пейзажи в Швейцарските Алпи.
Изкачването по вертикалната скала на Мюренфлух е толкова плавно, че едва забелязвате наклона от 159,4 % (предишната най-стръмна кабинкова въжена линия в света, Loen Skylift в Норвегия, се издига на 133 %), докато ушите ви не започват да "пукат" от налягането.
Разположено на естествена тераса в подножието на връх Шилторн (2970 м) с изглед към долината Лаутербрунен, Мюрен е селце от 13-ти век с традиционни къщи от камък и дърво, което изглежда така, сякаш е прилепнало към ръба на скала. Заради уникалното му положение инженерите никога не са успели да го свържат с външния свят по път.
"Да пътуваш с кабинковия лифт до училище може да се стори необичайно на мнозина, но за мен това беше ежедневен ритуал", казва пред BBC роденият в Мюрен Михаел Абеглен. "Повечето неща от ежедневна необходимост и услуги са достъпни в Мюрен, но всеки път, когато имаме нужда от лекар, фризьор или зъболекар, трябва да слизаме в долината, където много от нас са паркирали колите си."
Вижте още снимки от това приказно място и околностите
Според Абеглен малкото целогодишни жители на селото отдавна разчитат един на друг. "Когато си израснал тук като мен, познаваш почти всички и има силно сплотена общност", добавя Абеглен. "Някои гости са като местни жители, тъй като се връщат в Мюрен всяка година."
Малкото улички на Мюрен са осеяни с уютни гостилници; селски ресторанти, предлагащи алпийски сирена и колбаси; барове, изкушаващи с аперитиви и коктейли; и причудливи магазинчета за сувенири, в които се продават картички, фин швейцарски шоколад, часовници с кукувичка и звънци. Една от основните забележителности на Мюрен е хотел Mürren Palace, построен през 1874 г. и наричан "първият дворец в Швейцария", тъй като в него са гостували известни скиори и холивудски актьори като Рита Хейуърт. Изпълнена с елегантност и величие, балната му зала е служила като място за срещи на висшето общество през 20-ти век.
Въпреки малкия си размер Мюрен е важен център за зимни спортове. Това мъничко селце се преобразява в края на 19 век, когато британски скиори откриват селото и се влюбват в пейзажа (и пистите).
"Моят прадядо Хенри Лан за първи път идва в Мюрен през 1890 г. и е поразен от спиращата дъха красота", казва Бернард Лан, самопровъзгласил се за "скиор" и жител на селото. "Скоро той започва да води британски туристи тук, за да видят славния "триумвират" на върховете Айгер, Мьонх и Юнгфрау. По-късно моят дядо алпинист Арнолд Лан и съпругата му Мейбъл започват да живеят тук, а през 1922 г. Арнолд организира първите в света състезания по ски слалом. Мейбъл и група британски дами пък основават тук и Дамския ски клуб."
Пристигането на Арнолд проправя пътя и към създаването на ски клуб "Кандахар" през 1924 г. и откриването на първото ски училище в страната в Мюрен през 1930 г. Година по-късно, през февруари 1931 г., в това малко селце стартира първото световно първенство по ски алпийски дисциплини.
Близо век по-късно околните планини са осеяни с 54 км писти, свързани с кабинкови лифтове, фуникуляри и седалкови лифтове. Когато снежните условия позволяват, можете да карате ски на 16 км от връх Шилторн до долината в Лаутербрунен.
"Кафе на върха и спускане със ски със семейството и приятелите е начинът, по който обичам да прекарвам зимните си дни в Мюрен", казва Алън Рамзи, общителен шотландец, който нарича селото свой дом от повече от 25 години и помага за организирането на International Inferno, най-голямото в света ски състезание за любители, което се провежда ежегодно в града (следващото ще бъде 21-24 януари 2026 г.).
Но местните жители казват, че в Мюрен има не само ски. От юни до септември районът се превръща в популярна дестинация за парапланеризъм, който предлага великолепни гледки от птичи поглед към извисяващите се скали, тюркоазените езера и повече от 70 каскадни водопада в региона. Можете също така да се разходите по покритите с цветя пътеки и ливади и да наблюдавате кротко пасящите стада овце.
"Планините са едно постоянно променящо се платно", казва Белинда Бюлер, запалена планинарка, която цял живот е живяла в Мюрен и с възторг разказва за селцето. "През зимата планините се обличат в красива бяла премяна. През лятото настроението им се променя в зависимост от това дали имаме горещи, дъждовни или мъгливи дни. Въпреки това, когато зимата бавно си тръгва, вече се усеща ароматът на пролетта. Когато земята започне да се затопля, виждате ранни летни цветя, а скоро и пълни с цветя ливади."
Основният съвет на Бюлер за тези, които идват извън ски сезона? "Излезте сред природата, тръгнете по дивите пътеки. Не е необходимо да ходите твърде далеч, но щом сте на пътека, сте сами и можете да се насладите най-осезаемо на тишината и красотата. Въздухът е толкова чист... Израснала съм в Мюрен, но винаги се наричам местен турист, тъй като все още съм склонна да спирам и да правя снимки по време на преходите си. Това, което чувствам, виждам и чувам по пътеките в Мюрен, е неописуемо!"
Джулия Лан, която води семейства на походи в Мюрен, добавя: "Хората не идват тук, за да пазаруват или да разглеждат забележителности, а за да изживеят живота чрез каране на ски, снегоходки, да се насладят на пешеходни преходи или прости удоволствия, като неповторимите гледки, да се потопят в потоците или в девственото езеро Граузеели."
Можете да се качите с фуникуляра до станция Allmendhubel (начална точка на прословутото 3-километрово преследване на Боб, показано във филма на Джеймс Бонд "Тайните служби на Нейно Величество" от 1969 г.). След това можете да се спуснете по склонове на долината Блументал, осеяна с борове и ваканционни къщички, с чувство на удивление и детска усмивка на лицето.
"Когато израснах в Мюрен като дете, не осъзнавах какъв късмет имам, защото приемах всичко това за даденост", казва Бюлер. "Като тийнейджърка дори намирах селото за твърде малко и ограничаващо. Но след като попътувах малко и се върнах в Мюрен, отново се влюбих в него, особено в усещането за свобода, което то ми даде. Днес често се чувствам безмълвна, когато се събудя тук и ми е трудно да опиша Мюрен, защото изглежда, че нито една дума не може да предаде справедливо красотата му. Това е място, което трябва да се преживее и усети."
Последвайте съвета й. Приключение, което ще ви накара да се влюбите в планината.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}