Неотдавна един виден български депутат съобщи съвсем сериозно, че и граф Монте Кристо е избягал от замъка Иф, за да оправдае изпуснатите ни затворници. Истината е, че това е литературен герой, което не променя желанието на стотици хиляди туристи всяка година да посещават острова с чутовната крепост. Първата от няколко знаменити, за които ще ви разкажем в следващите дни – повечето от тях близо до курорти и големи туристически градски центрове. Защото една морска или сити трекинг ваканция може да бъде разнообразена с приключение, което особено децата дълго ще си спомнят.

Марсилия е изненадващ град. Няма нищо общо с останалите по Ривиерата, нищо че е най-големият и външно доста прилича на тях. Освен с полет до нейното летище, можете да стигнете дотам и чрез пряката лоу-кост дестинация от София – Ница, откъдето да вземете скоростен влак и пътуването отнема нещо като 2 часа със спиране в Тулон, за който ще разказваме друг път.

Гарата „Сен Шарл” сама по себе си е произведение на изкуството, неоготика в изящен вид, освен удобен траспортен хъб. Тя е на тераса на хълм над града, а стълбището към нея и от нея е сред архитектурните символи на града. Толкова е снимано във филми, че вероятно само Одеската каскада от „Броненосецът Потьомкин” може да съперничи по слава в тази кино категория.

Свърнали към централната улица, ще се запитате в Истанбул ли сте, в Кайро или в Дамаск. Наоколо хората са облечени в арабски стил и говорят този неразбираем език. Цъкат табла или са се отдали на лаф моабет под неповторимото слънце на столицата на Прованс, полъхвани от нежния морски бриз. Слизайки надолу по главната все пак ще се върнете във Франция, въпреки че публиката малко се променя. В преките и на оформените в някои от тях малки площади ще намерите приятни кафенета и бистра.

Вдясно ще намерите интересния и достоен за посещение музей на модата, ще видите и други културни забележителности. Център на центъра е пристанището. Забележителен е рибният пазар, на който местните морски вълци вадят сутрешния си улов, а околните заведения зареждат кухните си за обеда и вечерята, които щедро поднасят на клиентите на цени, малко по-разумни от котировките във вечната съперница Ница, в Кан или Сен Тропе. Само че и блясъкът тук не е същият. От пристанището вземате корабче до замъка Иф. Излизането от залива е невероятно време за снимки, защото пейзажът е невероятно красив, дори с участието на малко грубите блокове, които ви се падат вляво, ако гледате към центъра на центъра с неговата стара провансалска архитектура.

На отиване и на връщане или поне в едната посока спирате на курортен остров с хубав плаж, кокетни вили и ниски хотели, където може и да се отбиете и да изкарате няколко часа, а след това да вземете следващото корабче.

Замъкът Иф е единственото, което ще намерите на едноименния остров. Ако не сте си сложили крем с фактор 50, приказен средиземноморски тен ви е гарантиран даже за минути престой под горещото слънце на Прованс. Крепостта е интересна за разглеждане не само заради фантазията на Дюма, но и поради своята архитектурна и историческа стойност. Първо е била укреплението, пазещо Марсилия, когато е построена преди 6 века без няколко години. Целта е била да се стабилизира новата френска власт над града с италиански корени. Столетие по-късно е превърната в затвор за знатни противници на короната и техните по-бедни съзаклятници и действа така повече от 3 века. За да бъдат още по-впечатлени туристите, пише, че там е лежал и друг литературен, но и реален герой – Желязната маска. Истината обаче е проста и всеки, който преди това е бил в Кан, за който сме писали, ще разобличи лъжата на домакините. Защото именно на един от леринските острови в залива на фестивалния град е лежал Желязната маска. И то съвсем наистина. Има и друга съществена разлика – морето край острова Иф е смарагдово на цвят, докато около канския е с баграта на изумруд. Все мамещо и много красиво...