Разбира се, можете и да повървите по пътя напред и нагоре към възвишението над Атлантика. Ще минете по голям мост, ще се заизкачвате покрай малка арена за бикоборство – да, коридата не е само испански, а и португалски, тоест общ иберийски специалитет. И все насред много зеленина в прекрасен парк. На върха е дворецът – всъщност единият от трите замъка на града – има си още класически и мавритански наоколо.
Той е сравним по своята приказност единствено с легендарния баварски замък „Нойшванщайн”. Спорно е кой от двата е станал модел за Дисни и Евродисни. Което е ценна информация, за да си представите какъв ефект произвежда посещението тук за децата.
Дворецът на Фердинанд Сакс-Кобург-и-Гота, ама не нашия цар, а вуйчо му – принц, доста напомня и на по-късните творения на Гауди в барселонския парк „Гюел” – сгради също на хълм над града и също в ярки цветове и на ръба на кича. Епохите са смесени, също като стиловете, цветовете, материалите за строителството. Разходката из малките зали е забавна, но мястото за перфектни снимки всъщност е градината – тераса, понеже оттам се открива приказна гледка към края на Европа – най-западната точка на Стария континент Кабо да Рока, за която ще разказваме друг път, както и към прочутите плажове - Гуинчо и останалите, в съседство – също обект на наш бъдещ разказ.
В нозете ви са тузарските къщи и имения на баровците от най-престижния португалски курортен и резиденциален район Кашкаиш. Ако отделите цял ден за разходката до Синтра, на връщане към Лисабон слезте за час-два от влака или с колата, за да разгледате и двореца „Куелус”. Наричат го френския Версай, макар че по размах и по блясък естествено симпатичното имение не е съпоставимо с френския оригинал. Все пак е много приятно, особено в горещ следобед, човек да се скрие под сенките на дворцовия парк, доста напомнящ градината на нашия дворец Врана, за който сме разказвали подробно. Градчето, което е буквално до палата, също е симпатично – заселено главно с емигранти, но и с типичните за южна Европа пенсионери, които с часове мятат металните топки в пясъчника, докато си мърморят или се препират по футболни и политически въпроси. Един безметежен живот, който напомня за разходка до Ривиерата на Лазурния бряг, макар да се развива на броени километри от португалската столица.