Защо династията Грималди предпочита От-дьо-Кань пред Монако? | Trip.dir.bg

Въпреки че владеят собствено княжество на име Монако, принцовете от династията Грималди не живеели там, а на 30-ина километра на запад. Тяхната основна резиденция била на хълма над Кань-сюр-мер, наричан от местните Стария град или От-дьо-Кань. Големият подвиг на хората от градчето е, че покрай Великата френска революция от 1789 г. прогонват италианските благородници от замъка им и ги завират в Монако. Днес всеки може да го посети.

От съседния с центъра площад „Бурде” имате два избора – да вземете автобус до световноизвестния Сан Пол дьо Ванс, докъдето също ще се разходим, или да се качите на безплатната „навет” – микробусче до замъка на Грималди и прекрасните стари къщи на неговия хълм, наричан тук по немски тертип „бург”. Изкачването е забавно, защото улиците често са точно толкова широки, колкото минивозилото да не се ожули от двете страни. Когато срещне кола или камион, идващи отгоре, става истински екшън. Пътят догоре отнема 8 минути, а качващите се нагоре местни хора си говорят с шофьорите като със стари приятели. Оказали се на върха, можете да изберете дали да влезете в двора на крепостта, или да се насладите на площада до нея, която представлява сам по себе си уникална панорамна тераса.

Замъкът е ръбат, за разлика от приличащия на нарисуван от Дисни дворец на същата фамилия Грималди в Монако. Той е автентичен и около него има приятни малки провансалски къщи, които си делят двора с внушителната постройка, от чийто таван се пускат знамена, досущ като в средновековието, когато е бил дом на истински принцове. Някои от постройките са красиви домове, а други са заведения, магазинчета, галерийки. Човек просто не може да престане да снима и архитектурата, и декорацията. Чувството е като да е едновременно в Прованс и в Лигурия, чиито традиционни стилове са се смесили в кръговрат.

Площадчето отвъд крепостните стени и камбанарията, е туристически капан с приятни заведения, където могат да се изкарат часове под слънцето на Лазурния бряг. Някои просто сядат на пейките на края на терасата, от която се откриват чудни гледки към околните хълмове, „облечени” в лозя, маслини, кипариси и пъстри уханни храсти, на каквито средиземноморието изобилства. Можете да продължите надолу към центъра на града с микробусчето, което минава на 15 минути и с него слизате за около 5 минути до отправната точка. А можете просто да се разходите и да поснимате идиличната картина на малките разноцветни къщи на векове, които се къпят в слънце и зеленина, много от тях са превърнати в заведения и галерии.

Няма да ви отнеме много време, а минитурът е наистина много приятен, освен че спортуването със сититрекинг по надолнището поддържа краката и задните части – важно обстоятелство за Ривиерата, където от кроасаните сутрин, през прекрасните обеди и вечери и с литрите розе, които се пият на тази земя, където е създадено, всеки е застрашен от нарушаване на идеалната форма.