Тук някога са властвали тракийски царе. Откритият на Кози грамади забележителен тракийски комплекс е наричан неслучайно българския Мачу Пикчу. Приликите с прочутия паметник в Перу, известен като "изгубения град на инките", са поразителни.
Двата обекта в землището на село Старосел се намират на по-малко от 30 минути един от друг, и двата са на Кози грамади, като първият е на самия връх 1364 м, а вторият на 200 м по-ниско - 1100 м, което ги прави един групов античен архитектурен паметник. Въпреки че обектите са слабо изследвани, това не пречи на мнозина археолози и туристи, които са ги посещавали, да говорят като за Тракийския (Българския) Мачу Пикчу.
И древните траки, и инките са смятали планината за обитeл на боговете. Затова именно там са издигали резиденциите на своите царе - върховни жреци, медиатори между простосмъртните и боговете. Строили са ги на високи и труднодостъпни места. Но в избора на място е имало и друга, твърде прагматична причина - оттам те са можели да контролират огромните си територии, придвижвайки се постоянно със своята свита от една резиденция до друга, разказва проф. Иван Христов, който ръководи разкопките и нарича обекта "Храмът на Зевс и Хера".
Изследователските дейности започнали едва през 2005 г. Досега в района са открити останки от древна крепостна стена, кула, резиденция, некропол, светилище и части от селище. Много ценни за археологията са намерените монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Амедон, както и двойна брадва, която се е считала за символ на царската власт при Одрисите. Счита се, че обектите са използвани още от ранножелязната епоха /VIII-VI в. пр. Хр./ и могъщото Одриско царство някога се е разпростирало на територията на днешна България, Турция и Гърция. Резиденцията е съществувала до 341 г.пр. Хр., когато е превзета от македонския цар Филип II.
Счита се, че Кози грамади е най-добре запазеният тракийски селищен обект по нашите земи - като състояние на укрепителната система, архитектурен начин на изграждане на храмовата постройка, на възловите части във фортификацията - това са ъглите, където има много добре оформени правоъгълни кули, бастиони, изградени от обработени каменни блокове. В строителството на комплекса е вложен архитектурен замисъл.
След смъртта на Терес управлението на одрисите се променило и в чисто династичен план, самото ядро на одриската държава се изместило към днешното Казанлъшко поле, където в древността е бил разположен Севтополис. Така, след като обектът е бил превзет от войниците на Филип Втори Македонски, животът там буквално замрял, а природата - със свличанията на земни маси - консервирала постройките такива, каквито са били през 4. век пр.н.е. Става дума за един хиатус, прекъсване на живота, почти без нарушавания през следващите столетия. Едва в късната Античност има оскъдни поселения, една-две къщички и няколко колиби. Най-вероятно това са били подслони на пастири или на търсачи на олово, които вадели скобите, свързващи каменните блокове на градежа.
Според легендата, която е дала името на хижата и върха - "Фенера", от незапомнени времена, когато не е имало никакви средства за комуникиране от връх Фенера при настъпващи опасности е подаван сигнал чрез запалване на огън, който може да се види както до връх Свети Никола (Шипка), така и чак до Юмрук чал (връх Ботев).
Крепостта и резиденцията Кози грамади могат да се посещават както в късна есен, така и още в ранна пролет. Както за автомобили, така и за пешеходци, преходът за предпочитане е подходът от село Старосел. За улеснение на туристите туристическото дружество в Хисаря е поставило подробна схема на възможните 3-4 маршрута. Схемата се намира на 50 метра преди паркинга за Четиньова могила - Тракийския култов комплекс, уточняват от Пловдив прес.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}