Ако сте почитатели на разходките във времето и обичате българските традиции, най-вероятно ще се насочите към Етъра. Музеят на открито се радва на много внимание от жителите на Габрово, ученици от Централна България и много други почитатели. Родната история оживява по малките калдъръмени улички, а съдейки по развитието и инвестицията в този квартал, очевидно е, че мнозина са го посещавали повече от един път.

Етъра има своя конкуренция, а ако сте стигнали до Габрово, тогава отделете още малко време за посещение на Боженци - намира се 15.5 километра от Габрово . Достъпно е с автомобил, но внимателното шофиране е задължително, тъй като платното е стеснено и понякога може да се наложи да се разминавате с автобуси. Има причина за Боженци да бъде негостоприемен (поне на пръв поглед). Почитателите на историческия туризъм знаят и причината за криволичещите малки пътища и скрития му чар.

Официалният сайт на селото посочва, че тук може да откриете история на повече от 600 години. Всеки гост с автомобил трябва да заплати паркинг. В селото не се допускат автомобили на туристи, които пристигат за дневно посещение. Гостите, които са избрали да нощуват, могат да се възползват от тази услуга, макар и да няма много място за маневриране.

Историята на Боженци започва от далечната 1393 г. Селото остава в тайна до 1750 г. и след това започва да фигурира в турския данъчен регистър.

След падането на Търново, болярката Божана бяга в гористите планини и се опитва да избяга от османската армия. Божана намира прикритие по северните склонове на Стара планина и създава своята малка крепост. Въпреки Османското владичество, Боженци има своя собствена форма на автономност. Гостите на империята, които не са с българско потекло, трябва да се разоръжават на входа и да спазват правилата.

Малкото село има своя охрана, а онези, които не ги спазват, често са изчезвали в Балкана. Ще разберете това, когато пътувате до Боженци. В него започва развитието на овцевъдство, пчеларство, бубарство и най-различни занаяти. Разходката в този исторически курорт задължително трябва да се случи с помощта на екскурзовод, който се наема още на входа.

Снимка: Булфото

Тук ще откриете първата менгама - устройство, използвано за правене на пчелен восък. Макар и Боженци да остава под контрола на Османската империя, търговците могат да се похвалят с търговия на вълна, кожи и восък не само в региона, но и в Бесарабия, Букурещ, Виена, Одрин, Цариград и други.

Ренесансът за Боженци започва през XVIII век. На територията е отворено килийно училище, малко след него идва и класното училище. След освобождението е създадено и читалището на селото. Екскурзоводите ще ви запознаят и с някои от особено интересните трикове за криене на пари, практикувани от най-добрите търговци. Легендата разказва, че всеки наследник на къща в Боженци, по един или друг начин е успял да открие заровени жълтици, когато започне да прави ремонт на дома си.

Снимка: Булфото

Никой не е сигурен колко още тайници са останали в скрития оазис в Стара Планина. Градът има музей, както и свои собствени величия - за тях препоръчваме да чуете на живо, тъй като самите екскурзоводи впечатляват повече със знания. Гостите ще посетят и някои от най-богатите къщи в селото, могат да разгледат бита на по-скромните семейства. Впечатление правят дори магазините със сувенири. Те са малки дюкянчета, а повечето стоки са ръчно изработени, спазвайки основни традиции.

Времето за разходка с екскурзовод обикновено е около 2 часа, в зависимост от задаваните въпроси. Отворени са няколко малки кръчми, в които се готви предимно традиционна кухня. Ако сте решили да посещавате Боженци с куче, напомняме, че това е селото с най-много котки и ако сте дошли с по-голям домашен любимец, трябва да приемете, че ще е емоционално опознаване.

Снимка: iStock by GettyImages

Боженци има и една особена гордост - това е родното място на дядо Миньо Попа. Може да го срещнете в повечето книжки с Габровски шеги. Ако се разходите по малките калдъръмени улички ще попаднете и на неговата къща, отбелязана е с паметна плоча, макар и да не е в много добро състояние.

Дядо Миньо Попа получава своя прякор заради своята буйна брада, която започва да расте още в училище. Други твърдят, че това е просто съкращение на името му - Попов. Като изключим противоречията, всички останали шеги по негов адрес са верни. Единственото изключение е, че дядо Миньо Попа е бил стиснат, както често се описват повечето габровци. Истината е, че този човек дарява много за построяването на читалището в селото, плаща ѝ за правенето на път до Габрово.

Снимка: iStock by GettyImages

По тази причина има и шега, че дядо Миньо Попа свалял цървулите си, когато стигнел до края на селото и започвал да ходи бос - пазил пътя за по-дълго, за да не се изтърка, а и така пазил цървулите си.

Боженци е малко пътуване във времето, което всеки може да си позволи. Ако сте почитатели на културен туризъм и искате да разберете повече за един от 100-те културни обекти, не го пропускайте. Пътуването с навигация е препоръчително, като най-важното е, че трябва да се доверите, макар и самото пътуване да изисква преминаване през гъста гора. Температурите през лятото са достатъчно прохладни, за да отделите малко време за посещение и да продължите към други интересни дестинации като Трявна.