Грузинският военен път: Пътешествие през най-красивото място на Земята до съветските мозайки

12:30 | 18.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Грузинският военен път: Пътешествие през най-красивото място на Земята до съветските мозайки

Следвайки традиционния път, използван от търговци, но и нашественици, Грузинският военен път е проход за хора и идеи още от древността

08:48 | 17 ноември 2024 | Редактор : Галина Чолакова 3 8296 Снимка: iStock by Getty Images

Грузинският военен път - 210-километров маршрут, се вие през Кавказките планини в Грузия, преминавайки през тучни долини, пресечени от бълбукащи реки, планини, обсипани с диви цветя, и живописни села, кацнали на ръба на скалите. От време на време на хоризонта се появяват православни църкви с красиви цилиндрични куполи, а редици от цветни мозайки(от съветското минало) украсяват стените на изоставени автобусни спирки.

"Забавно е, че не са много туристите, които посещават тази част на Грузия. Но това е най-красивото място на Земята и моето любимо", казва Мириан Такварелия, гид в GoTrip Georgia, местна компания за превоз на пътници, която наема таксита за многодневни пътувания в страната. "Трябва да дойдете тук само веднъж, за да се влюбите в Кавказ.",споделя Такварелия пред екипа на Би Би Си, поел на това вълнуващо пътешествие.

Но какво значи за Грузия този път и каква история пази?

Преди 16 години се случва събитие, което променя района и определя бъдещето му. Петдневната Руско-грузинска война от 2008 г., оставя следи от разрушения по Грузинския военен път. В периода 1921-1991 г. Грузия е част от Съветския съюз, а пътят, който свързва Тбилиси с руския град Владикавказ, е единственият пряк сухопътен маршрут, свързващ Грузия с Руската федерация.

Но страната има много по-дълга история на конфликти. В миналото Грузия е била обект на съперничество между римляни, перси, османци и руснаци поради стратегическото си местоположение между Европа и Азия. В Грузия се е намирал и древен път в Кавказките планини, който е свързвал двата континента. Пътят е наречен Porta Caucasia и е играл решаваща роля за преминаването на войски между империите и за предприемането на нападения.

Снимка: iStock by Getty Images

През 18 век, след Георгиевския договор, руснаците създават Porta Caucasia като модерна военна артерия, а тя става известна като Грузинския военен път. Този път играе ключова роля в много руски военни офанзиви през XVIII и XIX в., включително Кавказката война, Руско-черкезката война и руското завладяване на Чечня и Дагестан.

Настрана от военната история, Porta Caucasia е била и важна част от Великия път на коприната, свързващ Китай със Средиземноморието. Оттук са минавали кервани с коприна, подправки и бижута, а древни историци и географи като Страбон и философи и писатели като Плиний Стари са разказвали за естествената красота на пътя. Дори и днес пътят е изключително натоварен и по него се пренасят всякакви стоки - от евтина електроника до ароматни арменски цветя - в района на Кавказ.

Тъй като от древността е бил път за хора и идеи, богатото културно наследство на региона често е било засенчвано от конфликти. "Грузинският военен път е изпълнен с изкуство и архитектура и представлява красивото историческо наследство на нашата страна", казва София Кноева, местен екскурзовод в Friendly.ge. "Всяка туристическа компания в Грузия вече включва Военния път в основните си пакети за чуждестранни туристи, за да могат хората да се запознаят с културното богатство на региона."

Всеки турист, който е поел по маршрута от Тбилиси на юг до Степанцминда на север, открива истинско вълшебство - манастири, мозайки от съветската епоха, ресторанти, предлагащи хинкали (гигантските грузински кнедли), итучни долини, осеяни със средновековни крепости.

Историческия град Мцхета е седалище на Грузинската православна църква от IV век. Разположен там, където се сливат реките Кура и Арагви, Мцхета е бил ключов търговски център по Пътя на коприната и свещена столица. Именно тук през 337 г. сл. н. е. пристига Света Нина и обръща Грузия към християнството.

Снимка: iStock by Getty Images

Днес Мцхета е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО и дом на три свещени места - манастира Джвари, манастира Самтавро и огромния комплекс на катедралата Светицховели. В манастирския комплекс Самтавро се намират гробовете на цар Мириан, първия християнски цар на Грузия, и неговата царица Нана, а в катедралата Светицховели се смята, че се съхранява дрехата на Исус Христос, донесена в Мцхета от грузински евреин на име Елиоз.

В катедралния комплекс от XI век се съхраняват красиво издълбани каменни релефи, религиозна иконография и сложни стенописи. В градината ще откриете комплект от стари съдове за вино Quevri, които напомнят за времето, когато катедралата е произвеждала и съхранявала собственото си вино. Разходката из историческия център на Мцхета, където търговците продават всичко - от емайлирани бижута и традиционни килими до ароматни подправки и винен сладолед, ще ви пренаесе във времето, когато керваните по Пътя на коприната са спирали в този древен град за храна, почивка и търговия.

Снимка: iStock by Getty Images

Най-емблематичният паметник в ансамбъла на Мцхета, включен в списъка на ЮНЕСКО, обаче е малкият манастир Джвари от VI в. Кацнал на скала с изглед към реките, той е един от малкото оцелели примери за ранносредновековна грузинска църковна архитектура със сложни барелефи и надписи на асомтаврули (древна грузинска писменост). Църквата е построена на мястото на първия дървен кръст, издигнат тук през IV в., за да ознаменува възхода на християнството в Грузия, и все още е едно от най-свещените места за поклонение в Кавказ.

Но тук има забележителна следа и от едно друго минало - изчезващите съветски мозайки. В китното селце Цихисдзири на една безлюдна автобусна спирка, цветно - макар и рушащо се - керамично пано, на което са изобразени лъвове, коне, митични птици и народни образи в ярко червено, синьо и жълто, привлича не просто туристическо любопитство.

Тези пана вече никой не иска да помни

Повечето мозайки по Грузинския военен път датират от втората половина на 20 век, когато са използвани за разпространение на политически и културни послания в териториите на Съветския съюз. След разпадането на СССР през 1991 г. обаче изкуството бързо запада. Днес повечето от мозайките от съветската епоха в Грузия са или унищожени, или лежат в руини.

Снимка: iStock by Getty Images

Изоставеният младежки пионерски лагер Цискари край село Цхваричамия, на 30 км източно от Мцхета. Когато наближавам Цискари, на всеки сантиметър от пътя, водещ към лагера, са разположени десетки цветни мозаечни пана, изобразяващи грузински празници и бит. Най-емблематичното пано е това, на което са изобразени деца в пионерски униформи, които свирят на барабани и събират цветя, вдъхвайки живот в иначе пустия летен лагер.

Но една от най-известните мозайки е тази на Паметника на приятелството между Русия и Грузия - Гудаурската панорама, където се намира най-известната грузинска мозайка.

Паметникът на дружбата между Русия и Грузия е възхитителен. Колосалната бетонна структура на пръв поглед сякаш не е на мястото си на фона на зашеметяващите Кавказки планини. Но при по-внимателно вглеждане се откриват изображения от грузинската и руската история, които отбелязват връзката на "приятелство" между двата народа.

Има още едно място, което разкрива удивителна история - отдалечената долина Трусо в североизточна Грузия, която граничи с Русия на север и с отцепническия регион Южна Осетия на запад. Долината Трусо се намира само на 22 км от Степанцминда, но ще ви трябват няколко часа, за да стигнете дотам, докато се движите по несигурни планински пътища.

Осеяна с изоставени села и средновековни наблюдателни кули, долината Трусо е невероятно красива. Червено оцветени планини обграждат поляни, покрити с диви цветя, а древни църкви се издигат на фона на блестящите води на река Терек. Живописното езеро Абано бълбука с минерална вода, а руините на крепостта Закагори изкушават с истории достойни за вниманието на всеки прикюлченец.

Грузия е изумителна, с драматичната си история, древното минало, но и обещаващо бъдеще, макар и с белезите на няколко епохи, опитали да прекършат духа на грузинците.

ИЗБРАНО