Ако има район в България, който да не престава да изненадва с историите, архитектурните творения и различни загадъчни структури, то това са Родопите, особено тяхната източна част.
Според учените тук се намира най-богатият район на изкуствено изсечени скални паметници. Древните светилища и погребални съоръжения са останали според историците от времето на траките. Наложилата се датировка ги отнася към периода между 1200 и 550 г.пр.н.е. За съжаление всичките открити погребални съоръжения са ограбени още през античността. Някои автори датират тези паметници в праисторията, когато се е зародила човешката цивилизация.
На 2 км източно от с. Долна Чобанка, само на 7-8 км от Татул, се намира най-забележителното от всички родопски светилища - Харман кая. Най-лесно до него се стига от махалата Гъсак на с. Биволяне. За първи път за него е съобщено от археолога В. Миков през 1941 г.
Тук има трапецовидни ниши, естествена и дообработена пещера и обекти, считани за древни астрономически обсерватории, които най-вероятно са служели за измерване на годишния цикъл и за установяване на лятното и зимно слънцестоене. Съоръжението има 11 концентрични кръга, а в западния му край е издълбан "трон", обърнат на североизток.
Според проф. В. Миков, който намерил и една скална гробница, тук личат останките на "най-големия тракийски град", в който освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. Зидарията, пак според него, е без хоросан, а керамиката, открита на терена, е датирана между VI и I в. пр.н.е.
Светилището представлява система от изкуствено подравнени скални площадки с приблизителни диаметри 15 и 10 метра, заради които и обектът е наречен Харман кая - местността на каменните хармани. Върху площадките са изсечени концентрични полукръгове с разстояние между техните контурни линии от 0,30 м до 1,40 м. Диаметрите на полукръговете лежат в равнината на главния меридиан и са прогресивно намаляващи. За първата площадка те са 6 броя в посока север, за втората - 11 в посока юг. В сложната система учените виждат древна астрономическа обсерватория за наблюдения на небесните светила. Изследователите обясняват, че подобни съоръжения още в праисторическо време са играели изключително важна роля в представите за живота на хората.
Археологично-астрономическите проучвания, направени от д-р Алексей Стоев, проф.Валерия Фол и колегите им, доказват, че става дума за древна мега-астрономическа обсерватория. Според проф. Фол, вероятно някъде около ІІ хил. пр. Хр. тя е служела за извършване на ритуални действия, с които древните вярвали, че се преодолява хаоса в света и се осигурява плодородие.
Учените са категорични, че Харман кая започва да функционира едновременно със "Светилището на Орфей" при село Татул, мегалитен паметник отпреди 6000 години със световно научно значение.
Харман кая се намира точно между Татул и Перперикон. Безспорно е, че е имало някаква връзка между тях, но предстои специалистите да докажат дали те са били части на гигантски общ комплекс. Все още не е ясно и дали Харман кая като култово място се е обслужвало от определено съсловие жреци, а поклонниците са били допускани само на определени празници, в случая, свързани с важни астрономически явления.
Науката все още не може да се произнесе за загадката на Харман кая. Единственото сигурно е, че животът там започна през каменно - медната епоха т. е. през халколита. Има следи на живот от края на V хил. пр. Хр. и най -вероятно центърът е продължавал да функционира през Средновековието до XII -XIII в.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}