И през това лято, когато Гърция преживя смъртоносни горещини, местните жители търсеха място, където ще се наслаждават, дори и за кратко, на прохлада. Един цикладски остров отдавна е известен като оазис за гърците. Жителите на континента се спасят от изпепеляващите гръцки горещини на острова с форма на сълза Кеа.
Като най-близкия цикладски остров до континента и на един час път с ферибот от Атина, Кеа е бил известен като Hydroussa в древногръцката митология заради изворите, които подхранват буйната му растителност. Днес островът, на който живеят 2500 души, е дом на множество мънички селца и махали, преплетени с вторите домове на заможни атиняни, които идват тук, за да се потопят в кристално чистата вода на Кеа и да се възхищават на прочутите залези.
"Кеа е бил и все още е уикенд убежище за атиняните, които напускат офисите си в петък следобед и безпроблемно пристигат на острова за освежаващо плуване на плажа Гялискари, последвано от спокойна вечеря в "Аристос" във Вуркари. В неделя следобед се връщат с ферибот в Атина. Този ритуал, ценен заради своята простота, ще се повтори и следващия уикенд. Това е място, което те призовава да се върнеш, обяснява пред BBC местният екскурзовод Сотирия Антонопулу.
Слизайки от ферибота на главното пристанище на острова, Корисия (известно още като Ливади), посетителите скоро могат да забележат, че Кеа се усеща съвсем различно от Атина - и има обяснение защо.
През лятото максималната температура на островите в Егейско море - и особено на Цикладските острови - е по-ниска от тази на континента", обяснява д-р Костас Лагувардос, директор на научните изследвания в Националната обсерватория в Атина. "Силните северни сезонни ветрове помагат за поддържането на по-ниска температура на въздуха на островите, отколкото в континентална Гърция. Например по време на продължителната гореща вълна през юли 2024 г., когато температурата надхвърли 40 градуса в много гръцки райони, температурата на островите остана доста под 35."
Пресечената, планинска вътрешност на Кеа насочва тези ветрове през тесните си долини, създавайки нещо като естествена вентилационна система. На острова се намира и най-голямата дъбова гора на Цикладите, която създава сенчест оазис в тези по-хладни острови.
Но не само географията и топографията на острова го отличават. Историята на Кеа датира от цикладската епоха (3200 г. пр.н.е. и 1050 г. пр.н.е.), а този малък остров с площ 130 кв. км някога е бил разделен на четири града-държави - най-забележителният от тях е Картея, който процъфтява от архаичния период (VIII в. пр.н.е.) до ранния византийски период (VI в. сл.н.е.). За да разберете корените на острова, обуйте туристическите си обувки, насочете се към селцето Ставрудхаки и следвайте асфалтирана пътека нагоре в планината, където можете да погледнете надолу към гъстата дъбова гора на острова и да продължите към останките от два храма: дорийския храм на Атина и храма на Питион Аполон, които датират от VI в. пр.н.е.
В североизточната част на острова (близо до село Агия Ирини) археолозите са открили къщи и работилници, датиращи от късния неолит (около 3300 г. пр. Хр.), които дават представа за живота на ранните цикладски жители. Най-забележителните находки са уникалните "гърнета " и "цикладски фигурки" - малки глинени скулптури с отличителни черти, особено "камбановидните" поли, които сега могат да бъдат намерени в Археологическия музей на Кеа. Музеят се намира в Юлида, древната (и настояща) столица на острова, и съхранява богата колекция от древни артефакти от миналото на острова, обхващаща периода от неолита до римската епоха.
Един от най-добрите начини за опознаване на Кеа е пеша. Осемдесет и един километра от павирани с камъни пътеки, които някога са свързвали древните градове-държави на Кеа, сега се простират из острова.
Един от тях е в планинската столица Юлида, където се намират останките от венециански замък и издълбаният в камък лъв на Юлида, който датира от 600 г. пр.н.е. и за който се говори, че е построен от същия архитект, проектирал известния Акропол в Атина. В Юлида белосаните стени и смесената палитра от оранжево, червено и синьо оцветяват селото сред малките криволичещи пътеки, всички от които са пешеходни. В центъра на площада туристите могат да се заредят с енергия в многобройните таверни, магазин за сладолед и малка бакалия, която се управлява от едно и също семейство от повече от 40 години.
Юлида е заобиколена от поредица от традиционни земеделски тераси, защитени от ръчно изградени каменни стени, които поддържат структурата на наклонената земя стабилна, като същевременно позволяват на почвата да остане в оптимално състояние за отглеждане на различни култури през всички сезони. Тези тераси обгръщат многобройните долини и хълмове на острова и са дом на маслинови, билкови градини и обработваема земя, използвана за паша на кози и мулета. Когато се повредят, те се ремонтират отново, като тази традиция продължава да се спазва и сега.
Въпреки че не е напълно изолиран, Кеа използва природните си ресурси и традиционните земеделски практики, за да постигне забележителна степен на самодостатъчност. Посетителите могат да усетят това в прочутия мед на острова от цветовете на мащерката. Това растение, заедно с разнообразна колекция от билки, включваща лайка, градински чай, лавандула, риган, розмарин, върбинка, босилек и характерното растение тримби, изобилства на Кеа, излъчвайки естествен парфюм за туристите, които изследват вътрешността на острова.
Древната дъбова гора, разположена в централната и източната част на Кеа, не само поддържа прохладата на острова, но и традиционно е движеща сила на икономиката на Кеа. Шапките на жълъдите отдавна се ценят заради танините си и от векове островитяните ги използват за производството на растителни кожи (по-трайна и екологична алтернатива на животинските кожи). Тези гори също така помагат за предотвратяване на ерозията на почвата и допринасят за задържането на дъждовната вода.
Тръгнете по криволичещите и тесни пътища към брега и ще стигнете до прочутата чиста вода на Кеа. Островът е известен със своите уединени плажове - а именно Гялискари, Камби и Кундурос, които остават най-популярните места за местните жители и за еднодневните екскурзии.
Интересно е, че една от основните забележителности на Кеа всъщност не е на Кеа, а под морето. На дъното са разпръснати множество потънали кораби. В морския парк Kea Underwater Historic Site се намират три исторически корабокрушения, които от 2022 г. са напълно достъпни за водолази и любители гмуркачи.
Най-известният от тях е HMHS Britannic (сестринският кораб на RMS Titanic), който потъва край бреговете на Кеа през 1916 г., след като се натъква на германска военноморска мина.
Като прибавим и рифа, многобройните подводни пещери и разнообразието от екипировки за гмуркане, Кеа се очертава като една от най-добрите дестинации за гмуркане в Средиземноморието.