Ивановските скални църкви са най-мистичното място в България

15:49 | 03.05.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Ивановските скални църкви са най-мистичното място в България

Идеална посока за дългия уикенд около националния празник 3 март

11:30 | 27 февруари 2019 | Редактор : Калина Петрова 0 112 Shutterstock

Идеална посока за дългия уикенд около националния празник 3 март само на 20 км от дунавската ни столица Русе са Ивановските скални църкви, които точно 40 години са част от световното наследство на ЮНЕСКО. Те са присъединени към най-престижния списък на културно-исторически атракции на планетата буквално месеци, след като са оценени като наш национален паметник.

До комплекса от храмове води добре поддържан път, който завършва с паркинг, а до самите пещери, превърнати в черкви, има специални стъпала. По нещо мястото прилича на светилищата около Мадарския конник, също в скалите на естествена твърдина. В този случай това са канарите на природния парк Русенски Лом.

Според историците черквите навършват 800 години. Богомолците ги правят свято място около 20-тата година на 13 век. Няма как да знаем, но стават любими храмове на великия цар Иван – Асен Втори, чието управление започва през 1218 г., т.е. горе-долу по същото време, вероятно по причина на факта, че монахът – основател Йоаким става негов патриарх. Портрети на всички владетели от династията на Асеневци, чак до другия голям монарх и покровител на културата и църквата Иван – Александър са изобразени в Иваново като ктитори.

Манастирът „Св. Архангел Михаил” обединява няколко пещери. В шест от храмовете са запазени стенописи, включително по стените на килиите има надписи с информация за важни исторически събития.

Стенописите в черквата „Св. Богородица” са сред най-представителните образци на Балканите от времето на прочутата византийска династия на Палеолозите. Именно те са причината за международната слава на църквите в скалите и за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІV в. манастирът става средище на исихазма – мистично течение в православното християнство. Според много специалисти няма по-обгърнато от тайнственост място у нас.

Исихазмът е смятан за висше просветление в християнството, при която овладелите го могат да виждат Господ, пречистени от връзки със света на тленното и отдадени на мълчание и медитация посредством молитви. Неговите последователи били чудотворци и предсказатели, без да бъдат магьосници или други нечистивци. Техен голям почитател бил последният наистина силен цар и вторият най-дълго управлявал (40 г.) земята ни управник на Втората българска държава Иван – Александър, баща на владетелите Иван Шишман и Иван Срацимир, както и последният ни патриарх от онова време Евтимий.

Поради своята специфика на скрити в скалите храмове, през няколко от вековете на османското иго мястото продължава да привлича богомолци, но постепенно славата му и влиянието му отмира. Днес обаче наоколо кипи живот и в радиус от 2 км от паметника на ЮНЕСКО има пет комплекса и къщи за гости, където може да се отседне при доста приемливи цени. В епохата на Ивновските скални църкви възниква и друга туристическа атракция, недалеч от Русе и близо до храмовете. Това е старият Червен – стара византийска крепост, преродена при Второто българско царство, която в неговия край достига големите за онези времена 2 кв.км – на толкова Монако е цяла държава на картата на Европа. Смята се, че след разорението, на което е подложена крепостта и нейния град, голяма част от населението се отправя към днешния град Русе и така го прави най-важният на южния бряг на Дунав.

Едва в началото на 20-и век археолозите преоткриват Червен с останките на стария голям дворец, крепостните стени, двата подземни тунела, 18-те черкви и ред сгради.

Основната забележителност е запазената кула на 7 века, която е главната атракция за туристите днес. Ако отделите на тези забележителности цял дълъг уикенд, няма как да пропуснете разходката в областния център Русе, където вече сме ви водили.

Старият необароков център е главната забележителност на града, а от другата страна на Дунав, над който се минава по Моста на дружбата, е Румъния. Нейната столица Букурещ е на нещо като час път – 60 км, но и граница, а този наистина европейски град, за който тепърва ще разказваме, силно си заслужава разходката. Поне за ден.

ИЗБРАНО