Как най-съвършените места в света се превърнаха просто в декор за селфитата ни

16:40 | 05.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Как най-съвършените места в света се превърнаха просто в декор за селфитата ни

Това, за което туристическите горещи точки най-много копнееха преди едно-две десетилетия - голям брой туристи - е точно онова, което сега им създава проблеми

11:52 | 25 април 2023 | Автор : Галина Чолакова 7 4571 Снимка: iStock by Getty Images

Италия зависи от туризма, но се отчайва от тълпите, които се стичат към най-прелестните й кътчета. Решението на властите като глоби и различни ограничения вече се наблюдават по целия свят - той просто търси спасение.

Един от най-очарователните крайбрежни градове в страната, Портофино, преди броени дни въведе закон, който да разубеди туристите, които непременно държат да си направят селфи и се струпват на исторически места. Те ще бъдат глобявани до 275 евро, ако блокират движението или пешеходците в две "червени зони" на красивия залив.

Снимка: iStock by Getty Images

Това е последната от поредицата драконовски мерки, приети от италианските общини за справяне с тълпите от туристи. За разходка по пътеките над Чинкуе Тере (пет романтични селца в Лигурия) с джапанки или сандали се налагат глоби до 2500 евро. Вече не е позволено да се консумира храна в центъра на Венеция и на четири централни улици във Флоренция. Ще бъдете глобени с 250 евро само за това, че сте седнали на Испанските стълби в Рим, а на един от плажовете в Ераклеа дори е забранено да се строят пясъчни замъци (максимална глоба 250 евро), тъй като те се смятат за ненужно препятствие.

Снимка: iStock by Getty Images

Италия, разбира се, е създател на понятието "туризъм". Като люлка на древна цивилизация и ренесансово великолепие, Апенинският полуостров се превръща в притегателен център за естети и аристократи. През XVII в. се ражда прочутата "Grand Tour" и оттогава туризмът е от жизненоважно значение за италианската икономика. Преди ковид пандемията страната е приемала 65 милиона посетители годишно, а по данни на Италианската банка туризмът (разглеждан в най-широк смисъл) представлява 13 % от БВП на страната, пише в коментар за вестник The Guardian Тобиас Джоунс.

Но Италия, която е толкова зависима от туризма, започва да се отчайва от него. Миналата седмица в една книжарница във Венеция беше представена графика, която разкрива болезнено и в реално време броя на леглата, които са на разположение на туристите в града - 48 596 (и броят им расте), което е опасно близо до това да изпревари броя на жителите на града - 49 365 (и броят им намалява). През 2008 г. тези цифри са били 12 000 и 60 000.

Градът, който е известен с това, че може да се удави във вода, сега е по-притеснен от това, че може да се удави в хора. През януари Венеция дори въведе входна такса (между 3 и 10 евро) за достъп до града и неговите острови.

Този ход не е спорен, защото печели от туризъм - това винаги се е случвало, а защото превръща града точно в това, в което се опитва да избегне - увеселителен парк, капсула на времето за зяпащи, щастливи посетители, по-скоро реликва, отколкото реално жив.

Снимка: iStock by Getty Images

Проблемът е, че масовият туризъм превръща дестинациите в обратното на това, което са били. Привлекателността на Чинкуе Тере е в зашеметяващата им простота - селцата нямат велики паметници, нито величествени катедрали, нито замъци, а само усещане за спокойствие, за човешка изобретателност и топографско величие (стръмните планини, терасирани и пресечени от пътеки, където е възможно, приютяват пасторални къщи, кацнали над лазурното море).

Но спокойствието и простотата не могат да оцелеят при милионите посетители, които ги посещават. Преди две седмици Фабриция Пекуня, кмет на едно от петте села, се оплака: "Вече не е възможно да се отлага дебатът за това как да се справим с тълпите туристи. Ако не намерим решение, дните ни като туристическа дестинация са преброени."

Това, за което туристическите горещи точки най-много копнееха преди едно-две десетилетия - голям брой туристи - е точно онова, което сега им създава проблеми. В пиковия сезон на балеарския остров Майорка всеки ден кацат повече от 1000 полета.

Световната организация по туризъм прогнозира, че до края на това десетилетие потокът от международни туристи ще надхвърли 2 милиарда. Така нареченият "свръхтуризъм" вече е толкова наболял проблем, че популярни дестинации правят немислимото и активно се опитват да възпрат или блокират пристигащите.

Миналия месец Амстердам пусна реклами, насочени към британците с лошо поведение. Гръцкият остров Санторини, трябваше да ограничи броя на пътниците на круизни кораби до 8000 на ден още през 2017 г. Венеция блокира круизните кораби, а през 2012 г. антитуристическото послание се оказа печеливша формула за кандидат-кмет в Барселона.

Но ако туристическият бум често е лош за местните жители, той е също толкова депресиращ за посетителите. Фикцията на туризма в ерата на социалните медии е, че ние, като издръжливи приключенци, сме там сами. Но ние сме сами само за тази снимка в Instagram. Около нас има тълпи и дискомфорт.

Всеки, който е бил на Ниагарския водопад или Стоунхендж, знае, че природните и човешките чудеса са безмилостно монетизирани. Сега например посещението на храма Ангкор Ват в Камбоджа струва 34 евро. Посетителите на известните обекти често си тръгват с усещането, че са ограбени от такси за паркинг, входни цени, сергии за храна и т.н. Ние сме озадачени от неавтентичността на преживяването.

"Някога пътуването беше свързано с приключения, понякога със самота, но неизменно с изненади и спонтанност. Сега пътят е толкова добре утъпкан и обозначен, че се чувстваш принуден да минеш през добре смазана фуния, докато някой ти бърка в джобовете"

Но чувството на безпокойство е по-дълбоко. В миналото пътувахме, за да разширим съзнанието си и да се образоваме. Пътешествениците са търпели неудобства - с муле през Алпите, с клипер през Бискайския залив - за да опознаят света, да се почувстват малки или уязвими, и да позволят на познанието за други култури да ги завладее. Сега, изглежда, всичко това е обърнато - пътуването е свързано с минимална опасност или риск, а голямото ни его се налага в един малък свят. Местата не са нищо повече от фон за нашите селфита, защото ние ги посещаваме, не за да се учим от тях, а само за да публикуваме и да се похвалим пред другите, че сме били там. Туризмът, в този вид, унищожава света.