Дори и да не сте посещавали Менорка, е вероятно да сте чували за прочутата крайбрежна пътека Camí de Cavalls и неоново сините води на острова. В периферията на туристическия интерес обаче остава богатото археологическо наследство на Менорка.
На острова учените регистрират една от най-високите концентрации на праисторически обекти в света (някои от тях вече се разглеждат за включване в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 2023 г.), а на кръстовищата на пътищата и в зелените поля, където пасат не по-малко известните черни коне на Менорка, можете да забележите мегалитни паметници.
Докато се разхождате, вероятно ще откриете гигантски Т-образни постройки, наречени taulas (маси). По-високи от човек и създадени от колосални каменни плочи, които блестят под яркото испанско слънце, те веднага привличат вниманието. Тези маси са породили легенди за великани, живеещи на острова, а това няма как да не предизвика любопитството кой наистина ги е построил, как са направени и за какво са използвани.
Археолозите Кристина Браво и Ирене Риудавец разкриват пред екипа на BBC тайната на странните структури. Taulas, които се срещат само на Менорка, са построени преди около 2500 години от мистериозната талайотична цивилизация - праисторически народ, заселил се на острова през бронзовата епоха.
"Никой в миналото не е могъл да разбере кой би могъл да построи таулите, защото това изглежда невъзможно", казва Браво. "Ето защо съществува легендата, че taulas са маси за гиганти". Всеки от двата камъка, които образуват таула, може да е голям до 5 м и да тежи до 13 тона. Голямата плоча е използвана като вертикална основа, а вторият камък е балансиран върху нея, образувайки върха на "масата".
Според Браво талайотите са използвали стволове на дървета, за да пренасят огромните камъни, като са създавали земни насипи като форма на скеле, докато ги издигат на мястото им. Те не са си правили труда да използват хоросан или свързващи материали, а вместо това са използвали нещо, наречено "циклопска техника", което по същество означава подреждане на сухите камъни един върху друг. "Дори в техническия термин за археологията има препратка към гиганти - казва Риудавец.
Въпреки че са се намирали на този малък остров, заобиколени от други средиземноморски култури, талайотите са запазили своята идентичност и са създали напълно нови форми на сгради, които са монументални и уникални.
Те са обитавали само два от Балеарските острови (Менорка и Майорка) и привидно не са се интересували от експанзионизъм по време, когато гърците и картагенците усилено са колонизирали всичко, което са могли, включително и близката Ибиса.
Определено са били странни- въпреки че са живели толкова близо до морето, не са консумирали риба. И независимо, че са познавали грънчарското колело от срещите си с други култури (колелото е било широко използвано от други средиземноморски култури по това време), те не са го възприели, а са предпочели да продължат да правят керамика на ръка.
Талайотите също така построили древни "небостъргачи" - куполни наблюдателни кули, които достигали до 12 м височина - и създали погребални камери с изглед към морето. И все пак много неща за тях остават загадка, включително и изключително важното - точното предназначение на таулите - структурите, които правят тази цивилизация забележителна.
Една от причините, поради които знаем толкова малко, е, че талайотите не са оставили писмени документи. Въпреки това благодарение на древногръцкия историк Диодор Сицилийски, който пише за тях в своята епична 40-томна "Историческа библиотека", знаем, че техните воини са се славели като най-смъртоносните в Средиземноморието. "Майките им ги обучавали, като са поставяли залък хляб на върха на клон... докато не успеят да го ударят с камък, не са можели да ядат този ден", казва Браво. Така мотивирани, "те стават много бързи и много точни".
Понякога тези воини ставали наемници. Картагенците ги наемали да се бият срещу гърците. Но макар че Диодор записва това, а също така отбелязва, че харчели заплатите си за вино и жени, неговите трудове не хвърлят никаква светлина върху загадката на taulas.
В Binissafullet се намира една от седемте таули, които все още стоят на острова, но знаем, че първоначално е имало поне 32, а може би и повече, и се смята, че те са били използвани за религиозни цели. "Всички археолози са съгласни с това, защото в близост до таулите са били открити статуи на богове, олтари и други предмети, които са били свързани само с ритуални цели", казва Ридуавец.
Всяко талайотично село е имало поне един храм или светилище във формата на подкова, като таулата е била разположена в центъра. "Много хора смятат, че таулите са били на открито, но нашите разкопки откриха доказателства, че тези светилища са били покрити. Таваните са били направени от отломки, клони и глина", обяснява Риудавец.
Макар преди да се е смятало, че Т-образната форма може да представлява Танит - картагенска богиня, която талайотичният народ е приел, тази хипотеза е загубила благоволението на съвременните изследователи. През 2020 г. Риудавец публикува статия, в която излага нова теория. Тя и колегите ѝ смятат, че тя може да представлява затворена врата към света на боговете, като огромната вертикална плоча блокира това, което би било вратата, и по този начин показва, че хората не могат да преминат през нея. "Но боговете могат да преминат и да бъдат там с вас по време на ритуалите, провеждани в светилището", казва Браво.
Въпреки че точното значение на taulas може да е изгубено във времето, тяхната духовна енергия е все още силна. Някои от местните често медитират до таулата в В Binissafullet. Менорка е бил и все още е свещен и магически остров. Жителите му вярват, че енергията му подпомага изцелението.
Ако се изкачвате по хълма в близост до участък 16 от пътеката Camí de Cavalls между Алайор и Son Bou в южната част на острова, става ясно защо талайотите са избрали да разположат най-голямото си село Torre d'en Galmes именно тук. Мястото предлага гледка към южното крайбрежие, което е важно за наблюдение и дава възможност за отпор при евентуално нападение.
По по-ниските южни склонове на хълма се намират талайотични кръгли къщи, възстановени от археолозите. Според Ридуавец тук са живели 200-300 души, а селището е разполагало със сложна система за събиране на прясна вода, създадена от поредица различни по големина цистерни, издълбани в скалата.
Ако тази година островът получи статут на обект на световното наследство на ЮНЕСКО, това ще осигури повече средства за така необходимите изследвания, които могат да помогнат да се отговори на някои от загадките на taulas. Това ще бъде и благодат за културния туризъм, тъй като ще насърчи нови посетители да изследват този красив остров с неговото уникално археологическо наследство.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}