Благодарение на райските си брегове Саленто си е спечелил заслужената слава на "Малдивите на Италия". Част от административния регион Апулия, той се гордее и с богато наследство, повлияно от смесица от култури, които са оставили своя отпечатък през вековете.
Разположен между Адриатическо море на изток и Йонийско море на запад, той е сравнително малък полуостров - дълъг 100 км и широк 40 км. Двата му бряга са много различни, но примамливо очарователни. Най-подходящото време да посетите региона е през май, юни и септември, когато не е твърде горещо, а и няма тълпи туристи.
Италианските Малдиви се намират в Йонийската част на полуострова. Някои от най-забележителните места тук са Пунта Прошуто (Ham Point), Песколузе и природните паркове Пунта Пицо и Порто Селваджо, където морето се слива с пясъчни дюни, покрити с вечнозелени храст.
Порто Чезарео е част от морски резерват, идеален за гмуркане с шнорхел, тъй като морското дъно има субтропични характеристики и обитатели, които обикновено се срещат в по-топлите морета. Тук се намират впечатляващи естествени острови като Isola dei Conigli (Заешки остров) например, до който може да се стигне с лодка или просто с плуване.
Задължително трябва да посетите Галиполи. Историческият му център представлява остров, превърнат в крепост, до който се стига по 500-годишен мост, със сложна мрежа от улички, застинали във времето. Основните забележителности са крепостта, катедралата Sant'Agata и плажът Spiaggia della Purità. Близкият Baia Verde пък е едно от най-добрите места за нощен живот в цялата страна.
Санта Мария ди Леука, една от най-крайните точки на Италия, е любима на онези, които искат да се любуват от върха Punta Ristola, на романтични залези и изгреви.
Екскурзиите с лодка разкриват колко различни са двете страни на крайбрежието. Спокойните брегове на Йонийско море се превръщат в драматични скали на Адриатическо море. И от двете страни има пещери, а някои от тях са били дом на палеолитни общества. Археолозите са открили и надписи от гръцката и римската епоха.
Адриатическата част на Саленто не напомня на Малдивите, но е не по-малко зашеметяваща. Пресечената брегова линия се превръща в пещери и скали, които можете да изследвате с лодка, да се гмуркате с шнорхел или пък да се катерите по скали. Най-забележителното място е Il Ciolo - каньон, над който се извисява 40-метров мост, адреналинова площадка за всеки, който има смелостта и уменията да се гмурка.
Естественият плувен басейн на Grotta della Poesia (Пещерата на поезията) позволява на по-предпазливите да се гмурнат от "само" пет метра височина. Сред многото пещери в източната част на острова, Grotta della Zinzulusa (Пещера Зинзулуса) е една от най-впечатляващите.
Няколко плажа и градове в Саленто носят името на кула (torre), като Torre Lapillo, Torre Chianca, Torre Inserraglio, Torre dell'Orso и Torre Specchia Ruggeri. Те са построени през XV и XVI в., когато Саленто е част от Неаполитанското кралство.
Поради географското си положение Апулия е смятана за стратегическа точка между Източна и Западна Европа и Африка, а това е налагало бъде добре защитена от нашествия.
Друга ключова дестинация от адриатическата страна е Отранто - великолепно градче, с малки бели къщички с изглед към лазурното море. Историческият център е защитен от Порта ди Тера датираща от Наполеоновата епоха. Близките Кастро и Санта Чезареа също заслужават да бъдат посетени, за да се насладите на атмосферата на автентично рибарско селище.
Магията на Саленто продължава и във вътрешността на страната, където пейзажът е изпъстрен с маслинови дървета, лозя и селски къщички, наречени masseries. Има много градове с добре запазени исторически сгради, като Остуни и Нардо, но Лече, бароковият шедьовър на Южна Италия, е най-забележителният.
Най-големият град в Саленто е дом на местния университет и основните музеи. На главния площад на града се намира амфитеатър, разкрит преди около век, след като местен изследовател установява, че районът е бил изграден върху римски руини. Тъй като не са искали да унищожат целия площад - Пиаца Сант Оронцо, под нивото на земята се вижда само половината от амфитеатъра. Сред многобройните църкви в Лече не пропускайте да посетите катедралата и базиликата с великолепни барокови детайли.
Местната кухня съчетава паста, риба, морски дарове, бурата и много зеленчуци. Характерното ястие е ciceri e tria (паста с пържен нахут). Типичният обяд "в движение" е puccia - плосък хляб, гарниран с местно сирене, сушено месо и зеленчуци. За десерт или закуска опитайте pasticciotto - сладкиш, с яйчен крем и сладолед.