Нашата отправна точка за тях беше Катания, а начините да стигнете до тях са няколко. Ако не разполагате с кола под наем, от централната автогара на Катания всеки ден има автобуси и до двата града. Билетите са около 10 евро в посока. Влакът също е опция, но по-бавна, а и с прикачвания.
Първа в списъка, а и в сърцето ми, беше Сиракуза, защото е по-близо до Катания - на 60-тина километра. Избрахме да посетим старата част, която всъщност представлява отделен остров, наречен Ортиджа. До него се стига по малък мост, под който преминават всякакви лодки и като усещане леко напомня на Венеция. Самият остров е с наистина малка територия - от около едва 2 квадратни километра и шанс да се загубите там няма, макар че аз лично не бих имала нищо против...
Градът е разположен на обширна варовикова крайбрежна тераса и има население от 125 хиляди души. Известен е с богата си древногръцка история, култура, амфитеатри, архитектура, както и като родното място на Архимед. Кой не е чувал легендата, че именно там великият учен, докато се къпел във ваната си, направил гениално откритие, а после хукнал гол по улиците на града с викове - "Еврика, еврика!". Навремето римският философ Цицерон пък нарича Сиракуза "най-великият и най-красив от всички гръцки градове". Към днешна дата стария град Ортиджа е под егидата на ЮНЕСКО.
Земетресението от 17 век, досущ като в Катания, води до гибелни разрушения и там, а градът буквално е издигнат наново в характерния сицилиански бароков стил. Първото, което грабва погледа, щом се озовете на огромния слънчев площад в центъра на Сиракуза, е катедралата "Ил Дуомо". Създадена е като дорийски храм. После се е превърнала във византийска базилика, в норманска църква, доукрасявана през вековете с ренесансови и барокови декорации и може би най-прелестната в цяла Сицилия. На същия площад "Белломо" се намира и базиликата "Санта Лучия" - византийска църква, построена през 303 г. след мъченическата смърт на светицата. Тук е изложен и шедьовърът на Караваджо "Погребението на Санта Лучия", сътворен през 1608 г.
Разбира се, в Сиракуза има и голям площад, носещ името на Архимед. В средата му се намира прочутият фонтан на богинята на лова Артемида или Диана. В града има и музей, посветен на големия учен, който можете да посетите, ако имате желание.
Ако оставим настрана архитектурните шедьоври, самата Ортиджа предлага интересен микс от тесни улички, занаятчийски ателиета и типична сицилианска храна. И там можете да се насладите на аранчини, каноли, гранита, и макар да е под опеката на ЮНЕСКО, цените са съвсем приемливи и сходни с тези в Катания. Ако разполагате с повече време, посетете и местния пъстър пазар, където всеки ден е малък празник.
Италианска музика звучи отвсякъде, продавачите танцуват, гълъбите са в стихията си и крадат, каквото докопат, а навсякъде ухае на смесица от риба, остри подправки и лимони. Разходката по крайбрежната също е изключително приятно и по-спокойно изживяване, защото там туристи почти липсват. От нея можете да видите красивата крепостна стена на Ортиджа и да изпиете по кафе с гледка към Йонийско море и в компанията на галещия бриз.
Ното
Снимка: iStock by Getty ImagesНа още 40 км от Сиракуза, сгушено в зелените планински хълмове се намира и прелестното Ното. До него също има автобуси от автогарата в Катания и билетите пак са около 10 евро в посока. Самото пътуване до там си е един вид атракция, защото автобусът криволичи измежду райски градини с портокали, лимони и пищно нацъфтели мимози. За съжаление, земетресението от 1693 г. унищожава напълно античното Ното, но после архитекти, занаятчии и талантливи сицилиански художници правят всичко възможно, за да го възродят по-красиво от всякога.
Още с първите стъпки там ще ви направи впечатление, че бароковата архитектура има свой собствен почерк и всички сгради са от пясъчен мрамор. Заради това слънцето там свети по-различно и буквално всичко изглежда като картичка. Перфектното място да започнете разглеждането на Ното е порта "Реале".
Построената през 19-ти век арка, по случай визитата на Фердинанд II, крал на Сицилия, се явява своеобразен вход към централната част на града. Тя от своя страна е структурирана от три основни успоредни улици, като на най-източната са живели благородниците, където ще видите повечето дворци, на втората е било разположено духовенството, а третата е била отредена за обикновеното население. Още със стъпването в Ното човек придобива усещането, че се намира в грандиозен музей на открито, но това чувство стига кулминацията си на централния площад -"Пиаца дел Дуомо". Там главна роля е отредена на величествената катедрала на Ното "Сан Николо", която сякаш е вдигната на пиедестал над всичко друго...
Ното
Снимка: iStock by Getty ImagesВдъхновени от римските дворци, на сицилианските барокови архитекти са им били необходими около 80 години да завършат през 18-ти век строежа на храма. Точно отсреща пък е внушителният някогашен дворец "Дучецио". Най-вероятно сицилианският архитект Винченцо Синатра се е вдъхновил от френските дворци, за да създаде сградата, където днес се помещава кметството на Ното.
Продължавайки разходката си, ще видите още 35 катедрали, коя от коя по-прелестни и с по-богата история. Ако от толкова красота се изморите, не пропускайте да отдъхнете на прословутата сладкарница "Сицилия" на централната улица на града, която съществува повече от век и се ръководи от четвърто поколение представители на една и съща фамилия. Тяхната история стана повод дори "Нетфликс" да създаде документална поредица, посветена на историческата кафетерия.
Ното
Снимка: iStock by Getty ImagesАко посетите Ното в горещ ден, каквито там не липсват, можете да намерите прохлада в някои от многото им градски паркове, част от които разполагат и с гледка към морето. И там растителността е екзотична и богата, а най-впечатляващи са вековните бенджамини, които в България сме свикнали да виждаме само в саксии. Короните им са огромни и гъсти, а сянката дебела и прохладна. Имайте предвид, че местните в Ното са особен тип хора, които обичат живота и знаят как да му се наслаждават. Магазинчетата, които са собственост на сицилианци, а не на чужденци, не работят от 13 до 16 часа, тъй като обядът за местните е вид специален ритуал. Повечето тратории пък отварят едва след 18-19 ч.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}