Пътувате из Швейцария и се отправяте към някои от най-известните места в Алпите - Граубюнден, Давос, Клостерс, Сен Мориц, Лаакс...
В един миг ще отбележите, че Чур (произнася се и с к) е на кръстопътя към всички тези изключително изискани дестинации. В края на краищата това е просто още един град, покрай който трябва да минете, за да стигнете до някое по-добро място. Ако се отклоните и пренебрегнете основния маршрут, ще откриете света, който бе удостоен с "Оскар" - музея и бара "Гигер".
Музеят се намира близо да замъка Грюер и макар да напомня за отминали славни времена, все още буди интерес. В него е изложена впечатляващата колекция от необикновени произведения на швейцарския сюрреалист, художник, скулптор и сценограф Ханс Рудолф Гигер.
Носителят на "Оскар" за визуални ефекти за научнофантастичния филм на Ридли Скот "Пришълецът" от 1979 г. е създал свят, който дори най-бурно развихрилата се фантазия трудно приема. И точно заради това е толкова любопитен. Музеят разполага и с още четири изложбени зали, в които на ротационен принцип се организират изложби на други художници.
Барът е не по-малко впечатляващ. От пода до тавана има изображения на странни творби на Гигер. Признавал е, че са вдъхновени от кошмарите му. Заради хроничните си проблеми със съня, често е имал изключително ярки сънища, които не можел да обясни, но претворявал в изкуство.
И музеят, и барът, сами по себе си са произведения на изкуството. Постоянната мащабна инсталация разкрива най-пълно творчеството на художника, като непрекъснато се променя и разширява.
"Знам - казва Гигер в едно от интервютата си, - че е малко необичайно художник да открие свой собствен музей, но другите галерии и музеи можеха да покажат само част от моите творби. Тук мога да контролирам всичко сам и да покажа на почитателите на моята работа цялата вселена, която съм създал през годините."
Швейцарският "пришълец" се занимава със скулптура и интериор, но научната фантастика и изобразителното изкуство се оказват много по-вълнуващи, както и биомеханиката. Някои от творбите му представляват човешки тела и машинни части в едно. Извънземните обаче надделяват и така той създава поредица от портрети, които Ридли Скот открива. Останалото е история...
Ханс Рудолф Гигер напуска този свят през 2014г., но творчеството му има много почитатели. Голяма част от тях, разбира се, фенове и на "Пришълецът", посещават музея като на поклонение.
Барът е самата същност на кораба на извънземните - това не е "Планета Холивуд". Всичко е черно, хромирано и детайлно като филмов декор. Стените са с пищна, почти течна текстура, а металният под сякаш пулсира с матрица от компютърни жици, чипове и платки. Големите прозорци с картини се отварят към земния свят на търговския център отвъд, но позволяват на слънцето да се процежда през фолиа с черепи и извънземни същества, като целулоидни ленти от самата култова класика, така че купчините кроасани, затворени в стъклените куполни поставки за торти, са облени в зловещо сияние.
Всичко е проектирано от самия Гигер - от огромните огледала до светлините, които се издигат от непрогледния мрак на стените, готови да грабнат и изтръгнат нищо неподозиращите минувачи.
Единственото цветно петно (освен скулптурата на безкрайно, женско тяло, обляно в зелена стробоскопска светлина) са деветте лица от бял мрамор, които гледат от хоризонтални прорези, вградени във всеки ъгъл на бара. Лицата, въпреки зловещия си алабастрови оттенък, са реплики на майстори, които са помагали на Гигер да построи бара.
И менюто е достойно за мястото. Можете да опитате коктейл "Alien" - опияняващ микс от бяла и черна водка, ликьор "Маракуя" и джинджифилова бира. Монохромните менюта, покрити с още сюрреалистични творби на Гигер, са прекрасна награда за посетилите ги любители на фантастиката, но не крият извънземни изненади. От пилешки хапки до лате и салати с моцарела. Тоалетните също са малко прозаични, явно подчинени на швейцарските правила за здраве и безопасност. Нищо ужасно не може да се случи тук, дори няма как да прекалите с напитките - барът затваря в пет следобед. За разлика от първия бар Гигер, открит в Япония и бързо закрит, заради чести сбивания при гангстерски сбирки.
Но бар Гигер в Швейцария е мирно и кротко място за любознателните студенти от трите близки университета. Заведението все пак се наема и за частни партита. И тогава можете де се пренесете не само извън Швейцария, но и извън този свят.
Що се отнася до самия град Чур, той е чудесен за разходка и проветряване на сетивата, след бара на Гигер. Разположен в дълбока долина, издълбана от река Рейн, градът е най-старият непрекъснато обитаван град на север от Алпите, като археологическите находки датират от над 3000 години. .Огромната катедрала от 1151 г. се намира на върха на калдъръмен стъпаловиден хълм, извисяващ се над цветни къщи, които приличат на самостоятелен филмов декор. По пешеходните улици се разстилат малки кафенета, а в събота сутрин на площад Аркас се провежда пазар, който го изпълва с изобилие от скъпоценности. Но бар "Гигер" е истинската, макар и малко нелепа, звезда. И ако той ви предизвиква, и ви се прииска да се разходите още веднъж, има и втори, по-голям бар в китното селце Грюер - родината на сиренето - който се намира в непосредствена близост до музея, посветен на изкуството на Гигер.