Ниският силует на Мюнхен се доминира от 98-метровите медни кули на старата катедрала Фрауенкирхе, които по традиция трябва да останат най-високите в града.
Но поглеждайки нагоре ще видите освен тях и строителните кранове. Те са навсякъде. Мюнхен е средновековен град, основан на 14 юни 1158 г., но той се създава отново и отново, и то изключително бързо. Дори да сте били вече тук, когато се върнете, ще преминете през съвсем различно място.
Малко са градовете, които са толкова обременени от визуални клишета, колкото Мюнхен. Веднъж видян, веселякът в кожени панталони с глупаво перо в глупавата си шапка, няма как да не бъде търсен отново. Той все още е наоколо. Но днешният обитател на Мюнхен е също толкова вероятно да е кльощав млад програмист, който се е преместил в този град, за да стане част от трескавата стартъп сцена.
Преди двадесет години "лаптопи и ледерхозен" беше неясно политическо обещание. Сега това е марка. Годишната конференция за стартъп компании Bits and Pretzels започва през 2013 г. със закуска за 80 души. През 2017 г. се налага да се ограничи присъствието до 5000 души. През 2019 г. се появява президентът Барак Обама, а Apple превръща Мюнхен в своя най-голям европейски инженерен център. Миналата година компанията вложи 1,2 млрд. долара в нова сграда. Това са само два от многото примери за това как бъдещето пуска корени в напоената с бира почва на Мюнхен
Главоломното градско обновяване на Мюнхен включва и новата зала и културен комплекс Gasteig, който бе открит през октомври миналата година. Той е построен като временен дом на Мюнхенската филхармония, чието старо седалище от червени тухли предстои да бъде преобразено.
Gasteig HP8, както е известен комплексът, е използвал трансформаторното помещение на стара електроцентрала за входно фоайе и библиотека. Всеки минувач може да си вземе книга или музикална партитура от рафтовете. Дизайнерите са оставили старите бетонни подове и въздуховодите открити. Този вид индустриален облик се е превърнал в нещо като клише за дизайна, въпреки че може да бъде направен добре или зле. Тук той е направен много добре.
Естетиката на "сините якички" върви ръка за ръка с духа на новия Gasteig, който приема високата култура като обикновена съседка. Той споделя помещенията си със студио за пилатес, Reifenhandel, което на немски означава гараж за смяна на гуми, и няколко други търговски наематели.
Славата на Gasteig е в музикалната зала, която е построена от нулата от дърво и обвита със стомана. По-голямата част от скромния бюджет на проекта отива за озвучаването на залата, което е поверено на акустичния маестро Ясухиса Тойота.
През 2000 г. Мюнхен се зае и с възстановяването на река Изар- бетонът беше премахнат, а бреговете на реката изравнени. На островите край басейните за къпане се появиха плажове от чакъл,а качеството на водата се подобри. Отдавна отсъстващите риби и птици се завръщат, за да споделят реката с мюнхенските летовници. Изпълнението на "Плана Изар" отнема 11 години, но благодарение на него в центъра на града е създадена идилична гора. Разходките приличат повече на лежерни дни в провинцията.
Реката създава и най-невероятното занимание в Мюнхен - сърфирането. През 70-те години на миналия век бащите на града потапят бетонни блокове под мост над Айсбах - приток на Изар - за да забавят бурното течение на реката. На това място се образува мощна вълна и за една нощ местните сърфисти започват да се появяват, за да се забавляват в студените води. До 2010 г. сърфирането в Айсбах остава незаконно, но сега се е превърнало в неповторима атракция в Мюнхен.
Ако обичащият удоволствията мюнхенски жител или гост беше хотел, той щеше да е старият грандиозен Bayerischer Hof, който заема цялата страна на Променадеплац.
Той се появява във въображението на крал Лудвиг I, който един ден през 1839 г. споменава, че не би имал нищо против да има първокласен хотел в Мюнхен и, разбира се, се сдобива с такъв. Семейство Фолкхард го притежава и управлява от 1897 г., като сега начело е Инегрит Фолкхард от четвъртото поколение.
През годините хотелът се разраства и се превръща в обширна мрежа от 337 стаи, 74 апартамента, 40 функционални зали и пет ресторанта. Обслужването е безупречно, както подобава на институция, на която се е налагало да задоволява изискванията както на Зигмунд Фройд, така и Майкъл Джексън. От другата страна на улицата монументът на ренесансовия композитор Орландо ди Ласо е превърнат в специален храм на Джексън след смъртта му.
Дори и в този стабилен бастион на мюнхенското висше общество се усещат ветровете на промяната. През последните шест години белгийският гуру в областта на дизайна Аксел Верворд си проправя път през коридорите, внасяйки свеж въздух в едно крило със стаи, в един ресторант, а наскоро и в цяла пристройка с конферентни зали.
Инстинктивният минимализъм на Верворд и неговият вкус към рустикалното дърво и елементарните форми са премахнали голяма част от бароковата разточителност на хотела и са му придали модерно излъчване. Някои от членовете на персонала започват да го наричат "Flemischer Hof", в знак на почит към фламандските корени на Верворд.
От хотел Bayerischer Hof се стига пеша до остров в река Изар, където Дойчес Музеум е на котва. Откакто е открит през 1925 г., той се е превърнал в най-големия музей на науката и технологиите в света, с 270 000 квадратни метра биплани и подводници, телескопи и микрочипове (той е първият музей, който през 2019 г. получи квантов процесор, благодарение на мюнхенското подразделение на Google) и стотици прекрасни, безумно подробни диорами (в музея работят 100 души само за да ги направят).
Висящият от тавана самолет на братя Райт е този, който те оставят през 1909 г., след като не успяват да продадат проектите си в Германия. Единствената останала подводница от Първата световна война е U-boat - останалата част от германския флот е унищожена по силата на Версайския договор, но Оскар фон Милер, любимият основател на музея, подава молба до съюзниците да му позволят да запази една от тях като експонат.
През 2015 г. музеят затваря половината от експонатите си (не че ще забележите), за да предприеме цялостен ремонт. Обновената половина отново отвори врати , но останалата част на музея е затворена до 2025 г.
Всичко блести, чак до миниатюрните снопове пшеница под миниатюрния воденичен камък в диорамата на древното земеделие. Музеят се посещава от 1,5 милиона посетители годишно.
На няколко крачки от музея се намира кварталът Хайдхаузен, който почти хиляда години е бил в сянката на Мюнхен, преди да бъде включен в състава на града в средата на XIX век. Хората, които са живели там, са копаели глина от бреговете на река Изар, за да направят тухлите за Фрауенкирхе.
В продължение на векове Хайдхаузен е бил мюнхенският квартал на счупеното стъкло. Къщите са били тесни и необитаеми, а много от жителите са живели трудно и кратко. Днес наоколо няма счупени стъкла. През 80-те години на миналия век градът започва да възстановява Хайдхаузен и оттогава той се е превърнал в един от най-стилните квартали на Мюнхен. Една малка къща, ако успеете да намерите такава, може да се продаде за милиони и да изглежда като селска къщичка с цветя по первазите на прозорците.
Местната ресторантска сцена също е оживена. Един от най-популярните е Spezlwirtschaft Haidhausen, на Pariser Strasse. Spezlwirtschaft предлага това, което се нарича "нова баварска кухня", но не се заблуждавайте. Това не е мюнхенският еквивалент на френската nouvelle cuisine с нейните по-леки съставки, по-малки порции и общ дух на лишения. Новата баварска кухня предпочита пресни местни продукти - и обикновено се сервира в стаи с фънки декор - но запазва принципа на безпрекословното удоволствие, с който живее Мюнхен.
Пример за това е картофената супа, обикновено безобидна баварска храна, която Spezlwirtschaft зарежда с трюфели и кой знае какво още, за да се превърне в обезоръжаваща всеки опит за диета.
Истинската сила на картофите в Мюнхен се усеща в индустриалната зона от другата страна на железопътните релси от Хайдхаузен. Там семейство Екарт натрупва богатството си след Втората световна война, като превръща тонове картофи в картофено пюре с марка Pfanni.
Екарт все още притежават цялата земя, която преобразяват в най-новата граница на Мюнхен. Werksviertel-Mitte е името на просветения градски експеримент на Екарт. Това е възхитителна амалгама от инкубатори за стартиращи предприятия, световни вериги за хранене, достъпни апартаменти (от които Мюнхен има голяма нужда), пространства за представления, ателиета за художници, бутикови хотели и всичко останало, което е необходимо за утрешната градска утопия. Наскоро беше одобрен и план за изграждане на нов комплекс. Един ден в него ще се помещава Симфоничният оркестър на Баварското радио.
Баварският автомобилен завод - BMW, нарича Мюнхен свой дом и иска да се увери, че всички го знаят. Логото на BMW на покрива е с диаметър 39 метра и се вижда ясно на сателитните снимки в Google Earth. Много известни марки обичат да се възхваляват в стомана и бетон, но футуристичният кампус на BMW, разположен точно до Олимпийския парк в Мюнхен, трудно може да бъде надминат по самовъзвеличаване. Освен това е и страхотен, дори и ако никога не сте били истински запалени по автомобилите.
Музеят на BMW, напълно обновен през 2008 г., е своеобразен автомобилен Гугенхайм, с рампи, които се спускат спираловидно през годините на модела. От другата страна на улицата се намира BMW Welt, или BMW World, където можете да разгледате актуалните модели и да си купите един или просто да си помечтаете.
В Motorworld на другия край на града, група частни търговци продават някои от най-бързите, най-желаните и най-фантастичните автомобили в света. Подът е заобиколен от 112 стъклени кутии с по един секси автомобил във всяка от тях. В хотел Ameron, който е буквално прикрепен към Motorworld, три от студиата на хотела позволяват на гостите да паркират автомобилите си в непосредствена близост до стаите си и да ги държат на показ през стъклото.
Мюнхен продължава да пише историята си с все по-мащабни проекти и все повече уют - невъобразима смесица, която си струва да откриете.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}