В Монтолие (население - 833 души) се намират не по-малко от 15 независими книжарници за книги втора употреба, което го прави единственото официално Village du Livre (Село на книгите) в Южна Франция.
Монтолие не е единственото книжно градче в света. Уелският Хей-он-Уай, в който има повече от 20 книжарници, е признат за първи път за библиофилски град през 1963 г.; белгийският Реду, който някога е наброявал 26, получава този статут през 1984 г. Монтолие дори не е единственият град на книгата във Франция; Бешерел в Бретан става първият в страната през 1989 г. и оттогава към него се присъединяват още седем, включително Монтолие през 1990 г. Но вторият най-стар официален град на книгата във Франция се отличава по една проста причина: за разлика от побратимените си селища, Монтолие никога не е бил насочен към продажбата на книги, а към тяхното създаване.
Книжарят Мишел Брайбан за първи път сънува книжарниците през 80-те години на миналия век и мечтае за селце, което ще се превърне в малък открит университет за книгоиздаване.
"Това е напълно нестандартна идея", казва Гаел Ферадини, новият директор на Музея на изкуствата и занаятите на книгата в Монтолие - музей, посветен на изкуството и занаята на книгоиздаването. А за да се случи всичко това, заслугата е на самия Брайбан. "Мнозина разказват, че той е бил човек, на когото не можеш да откажеш- толкова вдъхновяващ е бил".
Днес музеят е дом не само на експонати, посветени на писмените системи и машини като печатарската преса на Хайделберг, но и на редовни тричасови семинари, водени от 12 гостуващи южнофренски майстори, които идват, за да споделят майсторството си в мраморната хартия, гравирането или латинската калиграфия. Книговезкият занаят се преподава от Камий Грийн, може би най-прекия наследник на Брайбан. Тя работи в своята работилница на втория етаж на музея, като се възползва изцяло от старинните машини, много от които са от личната колекция на Брайбан, за да упражнява занаята си.
"Той би бил щастлив да знае, че в този музей - който никога не е бил замислен като естетически музей, а като място за живот - има занаятчия, който работи", казва тя.
Уникалният статут на Монтолие му помага да се открои от съседните градове в това отдалечено кътче на Франция близо до Пиренеите. Въпреки че туристическият сезон официално се открива с огромен книжен пазар през великденския уикенд, а през лятото туристи привлича и текстилната фабрика от XVIII в., селото е културен център, в който се провеждат непрестанно концерти и художествени изложби, дори в петък през февруари улиците на селото са изпълнени с живот. Хората обичат да пият бира под лъчите на слънцето пред едно от най-популярните кафенета в селцето или да обядват в един от шестте ресторанта, които процъфтяват по калдъръмените средновековни улички.
Влизат и излизат от занаятчийски бутици... в многобройните дървени сгради на селото са се настанили художници, модни дизайнери и дори грънчар. И макар че в Монтолие няма банкомати, можете да си купите хранителни продукти с едно натискане на бутон: две местни ферми ежедневно зареждат хладилни автомати с органични продукти, включително някои от най-сладките и сочни ябълки, които някога ще опитате.
И, разбира се, пазаруват книги. Книжарниците в Монтолие може и да не са били в първоначалния фокус на мечтата на Брайбан, но днес те със сигурност привличат туристи. В началото на 90-те години на миналия век Брайбан и други членове на основаната от него асоциация се обръщат към книжарите, като ги изкушават с обещанието за живописни витрини, които тогава са предимно празни след години на изселване на селските райони. Съсредоточени предимно около улица de la Mairie, те се отличават с креативни надписи, които често подсказват за специалността на книжаря. L'Art et la Manière се фокусира върху книгите за изкуство, а рафтовете на Mamézon са пълни с комикси и манга. Цветната витрина на Contes et Gribouilles напомня за посвещението ѝ на книгите за деца "от 0 до 99 години".
Мнозина предпочитат да се потапят в света на книгите в ексцентричния Au Temps Jadis с примамлив аромат на стара хартия и рафтове, претъпкани с книги с кожена подвързия. За Жан-Ноел Орти, мълчаливият собственик на магазина най-важни са книгите по философия и история, особено онези с истории за Наполеон III и Втората световна война. "Но, разбира се," казва той, "когато харесваш историята, може да се каже, че си любопитен към всичко."
Човек би си помислил, че огромното количество книжарници в едно толкова малко селце ще предизвика конкуренция, но Ортис уверява, че това далеч не е така. Напротив, повечето книжари с удоволствие изпращат клиентите си при свои колеги в търсене на конкретен том. "По този начин всички са доволни", казва той. "Това създава хармония между нас."
Тази общностна нагласа е очевидна, особено в яркорозовата книжарница La Rose des Vents, където посетителите не откриват книжар, а само стотици томове, посветени главно на науките и занаятите, и табела с надпис: "Аз съм горе, веднага ще сляза!" Няколко мига по-късно собственичката Мари-Елен Гийомо се появява като в магия, благодарение на детектор за движение, който включвал радиото в апартамента ѝ на горния етаж, където тя се занимава през свободното време, като изпълнява безкрайните задачи по книжарницата - като например да подвързва или реставрира книгите - както и "да правя супа или да гладя".
В Монтолие магията е навсякъде и привлича хора с приключенски дух. Като англичанина Ейдриън Молд например. След като повече от десетилетие работи в профсъюза на малката местна винарска област Cabardès, известна с уникалната комбинация от средиземноморско и атлантическо грозде, през 2011 г. Молд отваря своята изба. "Имам редовна и лоялна местна клиентела, книжарите обичат вино.", казва той.
Селцето е разположено между две реки - Дюре и Алзо, които, както казва Молд, му "носят много енергия". Всъщност силата на водата превръща града в текстилен център през XIX в., а в един момент по бреговете на Дюре има шест фабрики за хартия. В селото Брусе е Виларе с 300 души население, на 15 минути път с кола, се намира последната все още действаща фабрика в цяла Окситания.
Окситания
Снимка: iStock by Getty ImagesДюран Вийер е част от седмото поколение на фамилията Шайла, която от 1877 г. произвежда тук хартия, а след това и картон. Когато дядо ѝ се пенсионира през 1981 г., изглежда, че семейният занаят ще бъде загубен, докато вдовицата на Брайбан не моли чичото на Дюран Вийер, Андре Дюран, да поеме факела, което той прави през 1994 г. Днес Дюран Вийер отговаря за много от административните задачи на мелницата, като се шегува, че работи "с документи, но не от същия вид". Тя познава достатъчно добре занаята на предците на семейството си, за да води поучителни екскурзии, които мелницата предлага в допълнение към честите семинари за производство на хартия.
"Ние не се наричаме музей", казва тя пред екипа на Би Би Си, като отбелязва, че това е жив, работещ производствен обект. "Ние поддържаме един занаят тук."
Трайното присъствие на мелниците в Монтолие напомня, че това малко село отдавна привлича външни хора, най-вече благодарение на текстилната си фабрика, която достига своя пик от 257 работници през 1812 г. и произвежда платове, изнасяни чак до Китай. Днес малкото село запазва доста космополитна атмосфера. "В един момент имахме 17 националности", казва Гийомо.
Космополитността на селото може би е затвърдила неговата книжовна съдба. Брайбан първоначално предлага идеята за създаване на книжно село в тогавашния си дом в Саисак, намиращ се на 9 км от Монтолие. Но въпреки уважението, което хората изпитват към Брайбан, те намират идеята му за смешна. Но тук, в Монтолие, те са готови да рискуват с това, което Ферадини нарича "различен вид туризъм".
Брайбан умира през 1992 г., а мечтата му е едва осъществена. Но днес наследството му живее в това малко градче, скрит рай за любителите на книгите, готово да посрещне всеки, който го потърси.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}