Когато са строили градовете си, древните хора са избирали внимателно мястото и едно от най-важните условия бил достъпът до прясна вода.
Затова на пръв поглед изглежда странно, че Атина е единствената европейска столица, през която не тече река.
Или поне не видима река.
Истината е, че през града в миналото са течали цели три реки. Една от тях е била обожествявана, а бреговете на другите две са били популярни места, на които са се случили емблематични събития.
Но къде са отишли тези реки и защо днес няма и следа от тях?
Едната е скрита още в античността. След разрушенията на Втората световна война, когато започва възстановяването на Атина, градът е издигнат така, че да е удобен за все по-оживеното автомобилно движение. Останалите две реки се оказват пречка затова са погребани под бетона на новото строителство.
Река Кифисос
Кифисос е течала през западната част на Атика и е била смятана за свещена, тъй като е осигурявала плодородието на равнината. Древните гърци смятат Кифисос за рожба на титаните Океан и Тетида. Покрита е с бетон след голямото наводнение през 1961 г., тъй като често прелива. Според атиняните върху реката е излят толкова много бетон, че микроклиматът на района се променя. В района вече не се усеща бриз, а летата са по-горещи.
Река Илисос
Река Илисос е течала между днешните квартали Калитея и Неос Комос. Според древногръцката митология на брега ѝ живеят музите. На бреговете ѝ Сократ е водил беседи с учениците си. Реката е скрита през 30-те години на миналия век заради опасения, че разнася зарази, а по-късно върху коритото ѝ е разположено трасето на трамвайна линия.
Река Еридан
Най-малката, нарича Еридан, извира от хълма Ликавитос и някога е минавала покрай Древната Агора (сърцето на Древна Атина). Тя е закрита още в древни времена. Когато издигат Стената на Темистокъл, гърците я планират така, че речното корито да бъде вградено в стената.
Днес има две места в гръцката столица, където можете да я зърнете. Едното е археологическите разкопки с некропол в квартал Керамейкос, а другото е в метростанция Монастираки. При строежа на метрото речното корито, което било покрито с тухлен тунел от древни времена, създава сериозни проблеми на инженерите. В крайна сметка метрото е построено, а малка част от реката е открита и може да бъде видяна и чута на метростанция "Монастираки".