Миниатюрният карибски остров Гарди Сугдуб е на 1200 метра от северните брегове на Панама. Заобиколен от тюркоазено сините води той се подава само на половин метър над морското равнище. Това е един от 50-те острова в провинция Гуна Яла, които са застрашени да потънат в морето заради промените в климата.
Къщите на острова са плътно една до друга, всеки метър е застроен .През последните три десетилетия броят на местните жители се е удвоил и е достигнал 1500 души. Сега покачващото се морско равнище се е превръща в заплаха за островитяните от племето Гуна, пише Джули Хюнкен от Deutsche Welle.
Жителите на острова се препитават с риболов, отглеждане на маниока или банани, с производството на традиционен текстил и донякъде с туризъм. Животът им не е лесен, климатичните условия са предизвикателство, а на острова няма нито питейна вода, нито санитарни възли.
Нарастващото морско равнище утежнява още повече живота на островитяните. Много от къщите редовно се наводняват и повреждат.
Експертите казват, че до края на века морето ще погълне Гарди Сугдуб и десетки съседни острови в региона на Гуна Яла. Правителството иска спешно да изсели местните жители.
"Знаем, че ще потънем"
"Забелязахме, че водата се покачва", казва пенсионираната учителка Магдалена Мартинес, докато бродира пъстър тукан на традиционната за местните хора кърпа - т.нар. мола. "Ясно ни е, че ще потънем, знаем какво ще се случи", отбелязва със загриженост тя.
Години наред правителството даваше обещания, които така и не изпълняваше. Сега обаче обяви, че в края на тази година или в началото на 2024-а ще е готово да премести островитяните в континенталната част на Панама, докъдето се пътува само 15 минути с лодка. Там са построили за тях нов жилищен квартал с училище.
Първите редици къщи в района вече са готови. По данни на правителството всяко семейство ще разполага с над 300 кв. м. имот, включително къща с две спални, питейна вода и ток.
Магдалена Мартинес също ще трябва да се премести - стъпка, която ще спаси островитяните, но същевременно застрашава тяхната култура и техния начин на живот. "Нашият живот ще се промени значително", казва Мартинес, която е дошла на оглед в новия си дом.
Това е първият проект от този вид в Латинска Америка - преселването на цял остров. "Ако тази първа стъпка успее, можем да мислим и за следващите. Но най-голямото предизвикателство със сигурност е икономическият аспект. Само това първо преместване - на 300 къщи, ни струва 12 милиона долара", казва преди година за Ане Демер от Deutsche Welle Хосе Батиста,заместник-министър на строителството и териториалните въпроси. А трябва да се мисли и за алтернативи, тъй като няма как да бъдат преселени семействата от всички 50 населени острова.
Повечето от общностите на гуна живеят на архипелага от векове, след като са били прогонени в морето от болести и отровни змии. Сега обаче много от тях вярват, че само връщането на континента може да осигури бъдещето им. За разлика от други общности по света, застрашени от капризите на климатичните промени, хората от Гуна имат огромно предимство: те вече притежават земята, на която искат да се преместят, пише BBC.
Делфино Дейвис, който работи като екскурзовод за туристи, живее с останалата част от голямото си семейство в шест прости бамбукови къщи, построени в линия, която се простира от центъра на острова до брега. За неговите предци е било логично да се отдалечат от брега.
"Когато дядо ми Чарли Дейвис е дошъл тук, островът е бил малък, така че е отвоювал земя", казва той. Това се е случило в целия архипелаг Гуна. Хората са запълвали краищата на островите с камъни, отпадъци и - най-спорното - с корали.
"Кораловите рифове спират вълните. Така че, когато премахнете коралите, дори на дълбочина до 3 м, нямате защита. Това води до хаос за хората", казва д-р Хектор Гусман, учен от Тропическия институт "Смитсониън" в Панама.
"Районът на Карти беше мястото, където получихме най-драматичните данни за унищожаването на кораловия риф, когато сравнихме въздушни снимки, направени през 60-те години на миналия век и след това отново през 2003 г."
Това означава, че сега жителите на острова са особено уязвими от бурни вълни, а когато завали дъжд и вятър, се оказват до колене във водата у дома.
Въпреки всички предизвикателства, не всички очакват с нетърпение новия живот на сушата.
Домът ѝ често е наводнен, но Антонета Реуртер, майка на шест деца, казва пред BBC, че няма намерение да напуска Гарди Сугдуб. Всъщност тя се надява, че ще получи повече място за семейството си, ако съседите ѝ се преместят в новите си жилища.
Тя не вярва и на прогнозите, че някои от островите на архипелага ще бъдат наводнени. "Не вярвам на учените", казва тя. "Не мисля, че островите ще изчезнат - само Бог може да реши това. Ако хората са корумпирани и се държат зле, Бог може да изпрати ураган или земетресение и може би тогава островите ще изчезнат."
Нейното мнение - че висши сили могат да накажат Гуна за нечестието - не се споделя от директора на образованието на Гарди Сугдуб, Франсиско Гонзалес.
"Климатичните промени ни засягат все повече и повече", казва той. "И това, което наблюдаваме напоследък, не е същото като преди - времето може да е добро, а след часове настъпва внезапна промяна. Морето се покачва, има наводнения по улиците, а силните ветрове повреждат покрива на училището. Когато това се случи, трябва да изпратим децата вкъщи, за да ги предпазим." Петстотин ученици се тълпят на смени в класните стаи на острова.
Сега, когато предстои нов живот за островитяните, те се изправят пред предизвикателства от друго естество - ще оцелеят ли в цивилизацията, която години наред нехаеше за тях.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}