Чарът на малко познатата дестинация произлиза от девствената, недокосвана от човека природа и силната ѝ енергия. В интернет информацията за кюстендилския каньон е оскъдна. Затова Недялко, който в свободното си време изследва любопитни природни забележителности зад обектива по света и у нас, предложи да установим от първо лице дали загадъчният Шегава си заслужава.

Снимка: kilometri.bg

Никой друг от групата ни не беше чувал за дестинацията. Все пак, открихме упътвания за отправната точка, която е разклонът за Шегава над с. Раждавица https://maps.app.goo.gl/FU6gg6cWB9DDpBNX6?g_st=ig.

Можете да оставите колата си пред църквата в селото или да шофирате до черния път, където да паркирате, както направихме ние. Продължете пеша по селския път, докато не свърши и не видите пътека отдясно. Табели и маркировка липсват, но в далечината можете да забележите скалите, по които да се водите.

Снимка: kilometri.bg

В началото на маршрута пътеката е широка, като постепенно отдясно се открива скалният масив, а отляво - залесената гора. За нещастие, река Шегава беше изцяло пресъхнала и в края на месец март и се движихме по коритото й. По целия маршрут срещнахме едва една единствена група, която ни увери, че сме на прав път. След около 30 мин. ходене се изкачихме по пътеката отляво на коритото, за да застанем лице в лице с масивните скали. Останахме възхитени от гледката. Веднага след това следваше и първият отсъстващ водопад.

Снимка: kilometri.bg

Самият каньон Шегава е част от Конявската планина. Намира се на изхода на река Струма от Земенския пролом. По стръмните и на места отвесни склонове са изваяни причудливи скални образувания с височина над 100 м. - стърчащи пирамиди, зъбери, отвесни скали, игли. Образуванията са впечатляващи с мащаба и формите си и останахме изненадани от скритата находка. Тъй като районът е изграден предимно от карстови скали, реката е сътворила разнообразни форми. Някои от тях носят имена като "Камилите", "Костенурката", "Самотнико", а ние оприличихме и наименувахме една от фигурите "Лъвът". А в подножието им долината на реката представлява гъста джунгла от дървета и храсти.

Като продължите по пътеката, ще стигнете и до втория "неработещ" водопад. Сушата леко ни натъжи - представихме си долината с ромона на реката и буйните водопади. Изкачвайки се още по-навътре и нагоре, се озовахме на равен терен, който открива гледка към величествения масив и е идеалното място за обяд на припек. Скалният феномен притежава притегателна енергия и не искахме да си тръгваме. Усещането за спокойствие, безвремие и сливане с природата са заразителни.

Шегава е добре изолиран от човешкия глъч, което оказва благоприятно влияние върху опазването на природния ресурс. Действително тук ще имате възможност да общувате усамотено с дивата природа, но не се знае докога това ще е така. Поради богатото биоразнообразие местността на река Шегава е предложена за защитена пред Министерството на околната среда. Каньонът е дом на редица редки животински видове - насекоми, влечуги и дори птици като белоглавия лешояд.

Каньонът е изключително живописен и красив през пролетта. Тук са разположени и няколко големи и множество по-малки пещери. По-смелите и подготвени приключенци могат да продължат изкачването си нагоре към отвесните скали и да се насладят на панорамния пейзаж отвисоко. Внимавайте, тъй като скалите са ронливи и на места образуват леки свлачища. В ниските си части теренът е леснопроходим и разходката е подходяща за хора с различна физическа активност. Няколко тур агенции предлагат разходка до каньона Шегава и връх Риш, ако решите да отидете организирано с водач.

Според легендата през 14 век точно край Шегава се е състояла битката при Велбъжд между войските на Михаил III Шишман и сръбския крал Стефан Урош III Дечански. Българският цар помолил за помощ местното население, но като не получил подкрепа, изгубил битката и проклел мястото да се покрие с ръждата на времето. Години след сражението в низината изниква селото с име Ръждавица, а понастоящем Раждавица. Дали по тази причина или не, възхитителният каньон все още е една от незаслужено позабравените природни забележителности у нас.

Снимка: kilometri.bg