Единственото нещо, останало от грандиозния град Гангаикондачолапурам (Gangaikondacholapuram) в южния индийски щат Тамил Наду, е храм сред оризища. Но за известно време той е епицентър на средновековна Югоизточна Азия и столица на една от най-старите и най-дълго управлявали династии в света, пише списание National Geographic.
Династията Чола управлява от 300 г. пр.н.е. до 1279 г. сл.н.е., оказвайки влияние върху религията, културата и архитектурата чрез сложна морска търговска мрежа, простираща се от Индия през Югоизточна Азия чак до Китай.
Въпреки обширната система от търговски пътища и разпростиращата се надалеч власт, Чола остават забулени в мистерия в продължение на векове.
Но сега подновени археологически разходки, нови туристически проекти и хитов индийски филм възраждат интереса към Чола, създавайки възможности за пътешествениците да помогнат за разрешаването на една от най-големите мистерии в историята: Какво се е случило с тази империя?
Златният век
Чола били една от трите най-могъщи династии през средните векове в Южна Индия. В зенита на тяхната империя, владетелите Чола развиват изкуство, литература, образование и архитектура. Те издигат масивни каменни храмове, служещи като културни и социални центрове, украсени със сложни скулптури и изящни картини, и създават изкуствени езера, за да осигурят питейна вода.
Но от тяхната столица Гангаикондачолапурам е останало малко - храмът Брихадишвара (Brihadisvara), обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, и дългото близо 5 км езеро Чолагангам.
През 2021 г. археолозите откриват първото голямо физическо доказателство за грандиозен дворец в древната столица, казва К. Шридхаран, археолог от първия етап на разкопки, проведени през 80-те години на миналия век.
"Гангаикондачолапурам се споменава само в медни плочи, няколко тамилски литературни произведения и епиграфи по стените на храмове, построени от Чола", казва Шридхаран. Но подробностите, които биха могли да дадат улики за архитектурата на града и живота, воден от неговите жители, липсват. Затова "всяко намерено физическо доказателство е вълнуващо."
Историците все още не знаят защо през XIII век градът и хората в него изчезват, но според мнозина причината може да е нашествие на съседи през втората половина на века.
"Джатаварман Сундара Пандя от династията Пандя е нахлул в района на Гангаикондачолапурам. Вероятно е изравнил града със земята, като е пощадил единствено храма Гангаикондачолисварам", казва историкът Читра Мадхаван. Тя добавя, че индуските владетели често пощадяват религиозни обекти по време на война. "Тъй като по-късните Чола преместват столицата си обратно в Танджавур, хората трябва да са мигрирали на други места в търсене на по-добри перспективи."
Един филм, многовековна история
Въпреки че не е останало много от столицата на Чола, пътешествениците все още могат да научат за великата династия от Тамил Наду. В резултат на националната популярност на филма Ponniyin Selvan-1 се появяват нови туристически пътеки, казва историкът Джаякумар Барадвадж. "Днес Гангаикондачолапурам може да е малко село, но именно оттук някога Чола управляват почти цяла Югоизточна Азия", казва той.
Филмът вдъхновява създаването на пътеката Ponniyin Selvan. Тридневният туристически маршрут, разработен от Корпорацията за развитие на туризма в Тамил Наду, отвежда посетители от Ченай - столицата на Тамил Наду, до няколко свързани с историята на Чола места, включително храма Брихадешвар в Танджавур и езерото Вееранам.
Пътешествениците, които предпочитат да изследват тази култура самостоятелно, биха могли да се насочат на югозапад от Гангаикондачолапурам до отдалеченото село Свамималай, където хилядолетни бронзови леярни предлагат поглед към изкуството да се правят utsava murtis - малки идоли от бронз с използване на восък - техника, усъвършенствана и популяризирана от Чола.
"Непременно ще намерите поне едно или две парчета от тези бронзови изделия на Чола в известни музеи по света като "Метрополитън" в Ню Йорк и "Ашмол" в Оксфорд, Лондон", казва С. Виджай Кумар, който ръководи екип от онлайн детективи, търсещи откраднати артефакти по проекта India Pride.
От сложни стенописи, изобразяващи хиндуистки епоси и деликатно издълбани гранитни скулптури до извисяващи се кули (някои от тях все още са най-високите в Индия), храмовете от XI и XII век, известни като "Великите живи храмове на Чола", предлагат уникална гледна точка към начина, по който са се развивали изкуството и архитектурата на Чола през вековете.
Обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1987 г., масивният храм Брихадешвар в Танджавур, храмът Айраватешвара в Дхарасурам и Гангаикондачолисварам в Гангайкондачолапурам са действащи места за поклонение, в които и сега се провеждат същите ритуали, установени и практикувани преди повече от хиляда години.
На крачки от храма Брихадешвар в Танджавур, пътешествениците могат да обиколят работилницата, където се прави националният музикален инструмент на Индия сарасвати вина (Saraswati veena). Наречен на индуистката богиня на учението, изкуството и мъдростта, той е потомък на древния яж (yazh) - подобен на арфа струнен инструмент, създаден по време на династията Чола. Тези преживявания са само върхът на айсберга, казва Виджай Кумар.
"Военноморската мощ на Чола е изненадващо пренебрегвана област на изследване, предвид това, че южните индийци, особено тамилите, са пионери в мореплаването от много по-отдавна", казва той. "Разкопките в Малайзия, Индонезия и дори Мианмар може да ни поднесат още много изненади."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}