Екип на BBC попада в Северна Македония в Деня на независимостта - оркестрите са шумни, ракията се лее, отварят се бири, празникът тече по всички правила на една непонятна свобода.
Целта на екипа не е отразяването на тази атмосфера, а една причудлива микронация обитаваща селцето Вевчани - очарователно място, намиращо се на границата с Албания, със собствена малко известна история на независимостта.
Северномакедонското знаме се вее пред сградата на местната администрация, но не само то. До него е флаг, който едва ли някой някога е виждал преди.
"Това е знамето на Република Вевчани", казва Александра Велкоска, бивш екскурзовод, която сега работи в община Вевчани. "Ние не празнуваме независимостта днес. Вевчани си има собствена независимост, която трябва да празнува".
Въпреки че населението му наброява едва 2400 души, през последните пет десетилетия Вевчани три пъти се опитва да обяви независимост от две различни държави.
През 1987 г. селото за първи път заплашва да се отдели от Югославия. След това, през 1991 г., се обявява за независима република само 11 дни след като бившата югославска република Македония (както преди това се нарича Северна Македония) обявява независимост по време на разпадането на Югославия. През 2002 г. местното население възкресява либертарианския дух на Република Вевчани като микронация, която се опитва да привлича туристи и да се подиграва с политиката, като издига "национално" знаме, издава паспорти и печата валута.
Бунтарският дух на Вевчани датира от векове. Въпреки че се намира само на 20 минути път с кола от Струга, най-големият град на северния бряг на Охридското езеро, изолираният и непроходим терен на планината Ябланица гарантира, че жителите на Вевчани отдавна са в състояние да отстояват своята автономия.
Вевчани е било част от Македонската, Римската, Византийската и Османската империя, след което попада под юрисдикцията на Кралство Сърбия, комунистическа Югославия и сегашна Северна Македония. Но Велкоска обяснява, че Вевчани никога не е бил истински завладян - ревностно пази традициите си.
"По време на османската епоха например сме запазили културата си и православната си религия, въпреки че всички околни села са мюсюлмански.
От края на 14 век до 1912 г. регионът е под властта на Османската империя. Около 33 процента от населението на Северна Македония днес се определя като мюсюлманско, като османското наследство е особено силно в северозападния регион, който граничи с Албания и Косово (и двете държави с мюсюлманско мнозинство). Вевчани на практика е православен християнски анклав в район с мюсюлманско мнозинство.
Местната църква "Свети Никола" датира от 1824 г. Управителят на храма Ламбе Шурбаноски, разказва пред екипа на BBC, че по времето на Османската империя във Вевчани е имало значителни религиозни свободи.
Историята на неконформизма на Вевчани по време на османското владичество е вдъхновила съпротивата по време на комунистическата епоха след Втората световна война, когато регионът става част от Социалистическа република Македония, една от шестте републики в Югославия.
"По време на комунизма правителството се опита да спре нашите традиции", казва Велкоска. "Те не разрешаваха традиционните сватби или кръщенета, но нашите майки и баби ги извършваха тайно."
Местните жители са запазили и уникалния славянски диалект, който не се среща никъде другаде в страната, а всяка година през януари в селото се провежда карнавал на 1400 години, който привлича хиляди посетители от Балканите, за да видят празнуващите, облечени в сложни костюми и маски.
В центъра на всички уникални местни обичаи на селото са изворите на Вевчани.
"Изворите са най-важната част от нашата култура и история. Тук се провеждат почти всички празненства и ритуали. Ето защо хората бяха толкова раздразнени, когато югославското правителство се опита да ни отнеме водата"., разказва Велкоска.
През май 1987 г. жителите на Вевчани се вдигат на протест срещу плановете на югославското правителство да насочи изворната вода към новите вили, които се строят край Охридското езеро за комунистическия елит. В отговор на това селото прекарва лятото в строеж на барикади, протести и заплахи за отделяне като независима Република Вевчани.
Извънредната ситуация във Вевчани продължава три месеца. Реакцията на правителството е безкомпромисна и за прекратяване на бунта е изпратена специална полиция, въоръжена с палки. Въпреки това правителството първо отстъпва, а извънредното положение във Вевчани се превръща в един от първите успешни случаи на масова съпротива срещу югославското правителство. Много от местните продължават да протестират периодично през следващите четири години в Скопие и Белград в непрекъснат опит да потърсят отговорност от властите за арестите и нараняванията.
Екипът на BBC научава още за независимия дух на общността, когато спира за обяд в ресторанта "Кутмичевица". "Имате ли паспорт?" - пита собственикът на ресторанта Насто Богоески, Той не говори за британските паспорти, а за онези, които легитимират независимостта на Вевчани.
Богоески разказва, че по време на извънредното положение във Вевчани се е обучавал за полицай в Скопие. Въпреки това е бил тук по дух и оттогава участва в подкрепа на Република Вевчани.
Когато се пенсионира от полицията през 2000 г., той отваря този ресторант, в който се предлагат местни специалитети като гьомлезе , овче сирене и зеленчуци на скара, поднесени с чеснов сос. Всички те са приготвени от готвачи от Вевчани, докато Богоески разказва на туристите и пътниците истории за любимата си република.
Докато черпи с ракия екипа, Богоески обяснява какво се е случило във Вевчани, когато Югославия започва да се разпада през 90-те години.
"През 1991 г. в цяла Югославия имаше референдуми за независимост. В същия момент хората от Вевчани решиха, че искат референдум за независимост. Ние бяхме политически мотивирани от всичко, което се беше случило по време на извънредното положение във Вевчани, и затова също искахме да се отделим от Югославия и от Македония."
На 8 септември 1991 г. Социалистическа република Македония обявява независимост от Югославия и става Бивша югославска република Македония. Без да е доволно от новото си правителство, на 19 септември 1991 г. селото почти единодушно се обявява за независима република, като само 36 от 2000 местни жители гласуват против предложението.
Бившата югославска република Македония никога не признава мирния опит на Вевчани за независимост, но предвид факта, че нейното правителство се занимава и с въоръжени сепаратисти в етнически албанските райони на новата държава, в крайна сметка то отстъпва пред исканията за автономия.
През 1994 г. те разрешават на Вевчани да се отдели от по-голямата община Струга и да образува собствена автономна община, която съществува и до днес. Дъщерята на Богоески, Николина, допълва, че в началото на 2000-те години бунтовният дух на селото се възражда и се използва за насърчаване на туризма чрез рекламиране на Република Вевчани като микронация.
"Направихме местни паспорти и отпечатахме валута, за да рекламираме Вевчани", казва тя. "Това проработи и хората на Балканите искаха да научат повече за историята зад нашето знаме, паспорти и пари. Имаме още планове да направим "митнически пункт" на границата със селото, където да подпечатваме паспортите".
Николина заявява също, че ако е необходимо, Република Вевчани може отново да стане сериозен субект в бъдеще. "Това е едно много политическо село", казва тя. "Нашето село винаги е на първо място. Ако в бъдеще проведем още един референдум, мисля, че ще е възможно селото да бъде независимо и да остане успешно".
Новият музей на Вевчани предстои да бъде открит по-късно тази година. Вътре са изложени произведения на политическото изкуство, изобразяващи извънредното положение във Вевчани и Република Вевчани, заедно с фотографска изложба, посветена на карнавала във Вевчани.
Интересното е, че той всъщност е вековна сатира, защото сатирата е това, което Вевчани умее най-добре. Подобно на статута си на самоназована микронация, той е начин за Вевчани да се подиграва с властите и много от костюмите и маските са политически натоварени, пародират правителството или осмиват скорошни политически събития.
Велкоска допълва: "Вевчани все още има своите разногласия с правителството. Но ние сме твърде малки, за да бъдем независими. Бихме имали слаба икономика. Това е хубава идея, но в момента е само за забавление".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}